Шели, който изпитваше към Клеър нежно и братско чувство, намираше, че тонът, с който Байрон говори за нея, е възмутителен. Той продължаваше да се възхищава още от поета, чийто бляскав талант го смайваше толкова, че чак го обезсърчаваше, но човекът Байрон го безпокоеше и понякога го вбесяваше. Либерал на теория, Байрон отдаваше голямо значение на произхода; не му беше безразлично, че Шели е син на баронет, но го караше да чувствува, че той самият е лорд. Имаше навик да говори за жените с една надменност, с една студенина, която дразнеше. Шели. Байрон от своя страна намираше за досадна прекалената логичност на Шели. Този остър глас го уморяваше. Винаги подозрителен, той понякога се съмняваше в чистотата на Шели. Наричаше го Змията… „Мефистофел на Гьоте извика змията, която съблазни Ева, моята леля, известната змия, и аз винаги съм мислил, че Шели не е нищо друго освен един от племенниците й.“
Хобхаус и Скроуп Дейвис съобщиха, че пристигат. Присъствието им щеше да го разведри, заекването на Дейвис щеше да го развесели, щеше да забрави Уърдсуърт, пантеистичната любов и щяха да си говорят за вечерите при Киниър… На 29 август Шели замина заедно с Клеър и сестра й. Няколко дни по-късно Байрон писа на Огъста: „Не ми се карайте, какво можех да направя? Една безразсъдна жена въпреки всичко, което сторих, за да я възпра, пожела да ме последва, впрочем пристигна преди мен — защото аз я заварих вече тук, — и трябваше да положа всичките си усилия да я убедя да си отиде; накрая си замина. И сега, скъпа моя, искам да те уверя, че наистина не можех да избягна тези истории, че направих всичко, което можах, и успях да сложа край. Аз не я обичам и въобще нямам любовни чувства на разположение за която и да било; но все пак не можех да играя ролята на стоик с една жена, която беше минала осемстотин мили, за да бъде с мен… Сега вече знаете колкото мен по този въпрос, който благополучно приключи.“
XXVII
Лавини
Посланиците на приятелството, Скроуп Дейвис и Хобхаус, пристигнаха в края на месец август. Те останаха очаровани от къщата и изгледа към Юра. Носеха от Англия онези неща, за които изгнаникът беше писал във всяко свое писмо: магнезий, бастун със сабя и червен прах за зъби „Уейт“. Видът на приятеля им ги зарадва; нямаше вече онзи жълт цвят, с който бе напуснал Англия. Изглеждаше успокоен; поведението му обаче беше прекалено сдържано и издаваше усилието, което вероятно правеше, за да скрие чувствата, които още бушуваха в него, но самият факт, че се въздържаше, вече беше голямо постижение. В Лондон разказвали, че развращавал работничките от улица Бас и че Огъста била с него, но преоблечена като паж. Хобхаус установи, че животът в „Диодати“ изглежда съвсем непорочен и изпрати на мисис Ли благоприятни сведения: „Вашият брат спазва голямо благоприличие и живее, без да оскърбява нито господ, нито някой мъж, нито някоя жена… Здравето му е много по-добро, няма бренди, няма среднощни бдения, няма магнезий, няма потоци от газирана вода. Нито е буен, нито има някакви порочни прояви, вече дори не крещи; изглежда щастлив, колкото трябва да бъде; искам да кажа, разбирате, нали, толкова щастлив, колкото може да бъде един човек с достойнство и чувствителност след катастрофата, при която — справедливо или не — бе обявен за виновен.“
Хобхаус, разбира се, пожела да разгледа страната. Тримата мускетари от „Тринити“, придружени от Полидори, заминаха за Шамони и за Монблан. Байрон с мъка подскачаше по глетчерите. В странноприемницата на Монтанверс откриха в книгата за регистриране на пътниците името на Шели, последвано от думите „атеист и философ“, написани на гръцки. „Мисля — каза Байрон, — че ще направя услуга на Шели, като изтрия това“, и го изтри. На връщане той заведе своите приятели в Копе, които с удоволствие се запознаха с мадам дьо Стал и нейните гости, Бонщетен и Шлегел. Хобхаус наскоро бе прочел „Адолф“ и каза на мадам дьо Стал, че открил вътре нейния стил и някои нейни изрази — „светулки върху окапали листа, чиято светлина само показваше колко е изсъхнало всичко наоколо“. Мадам дьо Стал се обърна към Бонщетен с думите: „Очарователно, нали?“ Хобхаус много хареса Копе.