Единственият му страх беше Тереза да не умре. „Винаги става така с всичко и с всеки, когато истински се привързвам… Не успях да запазя нито едно куче, което съм обичал или ме е обичало…“ „Ако нещо се случи със сегашната ми amica, край на страстта за мен — това ще бъде последната ми любов. Безпътният живот вече ме отвращава, както беше естествено да стане; поне извлякох полза от порока — научих се да обичам в най-добрия смисъл на думата. Това ще бъде последната ми авантюра.“
Байрон извика от Венеция приятеля си, професор Алети, за да прегледа госпожа Гичоли, който й предписа да продължи същото лечение. А лечението бяха посещенията на Байрон. „Неизразимото щастие, което изпитвам от присъствието на лорд Байрон, влияе така добре на здравето ми“ — каза графиня Гичоли… че тя отново беше в състояние да му се отдаде, което стана в самия палат, със съучастничеството на една камериерка, един млад негър и една приятелка. Доста смело и опасно, защото графът, намирайки заключена една врата, силно се изненада.
Но граф Гичоли беше странен човек. Той продължи любезно, въпреки случката, да прави посещения на Байрон и да го разхожда с една великолепна карета с шест коня. Хората от Равена коментираха това приятелство с ирония и презрение. Графът беше най-богатият човек на Романя, но не и най-почитаният.
Какво значение имаше графът? Байрон беше докарал конете си и яздеше всяка нощ в гората. Той виждаше своята Дама по всяко време, подходящо и неподходящо. Радваше се на приятно прекараните дни, без да иска да мисли за бъдещето. Когато госпожа Гичоли се почувствува по-добре, тя накара да оседлаят едно пони и отиде на разходка с Байрон. Носеше шапка с перо и костюм на амазонка в небесносиньо. Тя беше добродушна и набожна. Караше Байрон да спират, когато камбаните на старите базилики известяваха часа за Ave Maria, за да се помолят:
„Аве Мария! О, благословена минута и страна, където аз усещам твойта благодат смирена.“
Приятно му беше, че любовницата му е католичка и вярваща. Уолтър Скот с право бе отгатнал връзката между нуждите на Байроновата душа и церемониите на Римската църква. Байрон беше наредил да възпитават Алегра в католическата вяра. Когато Тереза чуеше камбанния звън за молитва, замлъкваше и заставаше неподвижна, а той слушаше с благоговейно чувство песента на щурците от Пинета и тихото шумолене на Романя. След като прочете „Воплите на Тасо“, написани във Ферара, тя пожела Байрон да напише една поема за изгнаника на Равена. Послушният любовник написа „Пророчеството на Данте“. Когато го завърши, той отиде да се поклони с любимата си на гроба на Флорентинеца. Графиня Гичоли беше облечена в черно, Байрон — в бродирана униформа. Те влязоха в параклиса; Байрон остави една от книгите си и застана прав със скръстени на гърдите ръце и приковани в надгробния камък очи, докато приятелката му се молеше.
Той се привързваше все повече към нея. Тя беше достойно завоевание — родена графиня Гамба, хубава, много влюбена, съвсем не глупава, или поне така си мислеше Байрон, и доста образована за младо момиче, едва излязло от манастира. Той може би по-строго би я съдил, ако не беше чужденка, но в новия език има едно особено очарование, което прави приятни и по-глупавите неща. В действителност тя съвсем слабо знаеше английски и не разбираше нито дума от стиховете му. Но за нея той беше Поетът, човекът на любовта. Тя си бе създала от него един героичен образ и обичаше този образ. Не искаше да вярва, че е циник. Искаше той да бъде рицар, нежен, недействителен, всъщност това, което жените винаги са искали да бъдат любовниците им. Той приемаше да бъде такъв с известен страх да не стане смешен, но и с известно удоволствие, защото Байрон на графиня Гичоли приличаше на онзи другия Байрон от „Хароу“ и Нюстед, който самият той някога бе обичал. Той беше готов за най-големи лудории. „Ако видите моята съпруга — пишеше той на Огъста, — кажете й, че имам желание да се оженя отново и тъй като и тя може би има същото желание, попитайте я няма ли начин да се уреди въпросът чрез някакъв шотландски закон, без да се злепостави нейната непорочност.“ Но ако за Тереза беше дълг да мами съпруга си, да го напусне — беше престъпление.