Клеър беше потресена. Тя му пишеше отчаяни писма, в които го умоляваше да предаде Алегра на Шели, ако не иска да я гледа той. Но Клеър, както някога Анабела, беше от тези жени, които имаха нещастието да събуждат жестокост у Байрон. У нея се съчетаваха липсата на въздържаност, в която бе упреквал Каролайн Лам, с „проповедите на чувствата“ на лейди Байрон и както беше станало с другите две жени, той и на нея не й прощаваше жестокостта, която събуждаше у него. Твърде много я презираше, за да й повери една Байронова потомка. „Клеър ми пише най-нахални писма по повод Алегра; виждате ли какво струва на един мъж да се занимава с незаконните си деца? Ако не ми беше жал за горкото дете, щях да го върна на безбожната му майка, но това би било много лошо за него… Ако Клеър си мисли, че би могла да се меси в духовното възпитание на детето, лъже се; никога няма да допусна това… Малката ще бъде християнка и ако е възможно — омъжена жена.“ Текстът великолепно разкриваше неосъзнатия моралист, който живееше в най-скритите дълбочини на тази душа.
Шели пристигна на 6 август. Той не беше виждал Байрон след Венеция и остана учуден от духовното и физическо подобрение, което откри у него: „Той напълно е възстановил здравето си и живее по съвсем различен начин, отколкото във Венеция. Има една постоянна връзка с графиня Гичоли, която сега е във Флоренция… Флетчър е тук и подобно на сянка, която чезне и възкръсва според състоянието на своя господар, също си е възвърнал добрия вид и сред преждевременно посивелите му коси сякаш поникват нови къдри… Лорд Байрон е постигнал огромен напредък по отношение на много неща: дарование, характер, морал, здраве, щастие. Връзката му с Гичоли му се е отразила много добре. Той беше изпаднал под властта на пагубни страсти, но, изглежда, ги е надвил и е станал това, което би трябвало да бъде: добродетелен човек. Интересът, който е проявил към италианската политика, и действията му, свързани с това, са неща, за които не мога да пиша, но които ще Ви изненадат и зарадват… Той ми прочете една от непубликуваните песни на Дон Жуан, която е изключително хубава. Тя го поставя далече над всички днешни поети. Всяка дума носи печата на безсмъртието.“
От това писмо личеше искреното желание на Шели да смекчи неприязнените чувства на жена си към Байрон. Когато се виждаха в Женева и във Венеция, Шели и жена му го бяха осъдили строго. Изплъзнал се за няколко дни от влиянието на „абсурдната женска раса“, Шели искаше да се покаже справедлив. Той не се чувствуваше приятел на Байрон. Приятелството предполага една по-голяма свобода на духа. Дори за толкова безкористен човек като Шели славата на Байрон, съпоставена със собствената му незаслужена непопулярност, беше една преграда. Помежду им витаеха недобри чувства. Шели ги отблъскваше, превъзмогваше ги, но те отново вземаха връх и го тревожеха. Байрон признаваше, че Шели е най-забележителният и великодушен човек, когото е познавал, най-добрият ценител на поезия. Присъствието на Шели беше като силен и светъл пламък. Онези, които бяха усетили топлината му, щяха цял живот да чувствуват липсата му. Но в същото време Шели представляваше за Байрон един вид порицание. Пламенен, енергичен, той знаеше какво иска; сякаш знаеше дори кое е добро и кое зло. Байрон му се възхищаваше, завиждаше му и понякога скришом го гледаше с тайното желание да му открие някакъв недостатък. Какво ли би мислил Ларошфуко за тази атеистична добродетел? Ами ако Шели беше лицемерен… Но и при студената светлина на Байроновия анализ Шели оставаше безупречен.
Животът по време на престоя на Шели беше такъв, какъвто можеше да бъде с Байрон. Спане сутрин до късно, закуска, следобед разходка на кон в гората, вечер четене, нощем разговори. Шели бродеше и се забавляваше из този огромен палат, срещайки по стълбището петте пауна, трите африкански кокошки и един египетски жерав, свидетели на вечно неразрешените спорове на маймуните, котките, гарвана и сокола. По време на разговорите, които водеха, Шели разказа на Байрон за техния общ приятел, Ли Хънт, който много трудно живееше в Англия и когото Шели искаше да накара да дойде в Италия. Но с какво щеше да се занимава тук? На Байрон му хрумна една идея. От известно време той не се разбираше добре с Мъри. Беше замислил да създаде едно списание с Муър, за да публикува в него произведенията си. Муър не беше приел. Защо да не предложат на Хънт да основат тримата с Шели едно либерално списание? Едно съдружие с Байрон би било щастие за Хънт; без да даде възможност на домакина да промени мнението си, Шели побърза да пише на Хънт веднага да пристига.