Привечер той слезе отново в града, изкъпа се и се върна на борда на Херкулес. Най-после духна благоприятен вятър. Експедицията спря в Ливорно, където Байрон с приятна изненада намери стихове на Гьоте, адресирани до него в знак на възхищение. Там получи и един от първите екземпляри на „Дневник от Света Елена“, който Огъста му бе изпратила и който стана естествено любимото му четиво. На кораба Байрон се държеше дружелюбно и весело. „Боксираше се с Трилони, фехтоваше се с Гамба, вечеряше сам със сирене, краставици и ябълков сок, стреляше по чайките с пистолет, плуваше, когато нямаше вятър, играеше с кучетата си и се шегуваше с капитана на Херкулес, който беше опитен моряк, но пияница.“
Капитан Скот се беше сприятелил с Флетчър и една вечер, докато двамата герои пиеха своя грог, Байрон подслуша разговора им: „Защо — питаше капитанът — вашият господар отива в тази страна на диваци?“ Флетчър също се питаше. „Там има само скали и крадци — казваше той, — те живеят в дупки и излизат от тях като лисици. Имат големи пушки, пистолети и ножове.“ Флетчър беше запазил най-лош спомен за гърците и за Гърция; той беше по-благосклонен към турците. „Те са — казваше той — единствените хора за уважение в тази страна. Ако си отидат, Гърция ще заприлича на оставена без надзор лудница… Това е страна, пълна с въшки, мухи и крадци. Защо отива там милордът? Единствен бог знае, не и аз.“ И в този момент, виждайки, че господарят му слуша, той каза: „И господарят ми не може да отрече, че това, което казвам, е вярно.“ — „Вярно е — каза Байрон, — но за тези, които гледат на нещата с очи на прасета и които не могат да видят нищо друго.“
Беше взето разумното решение, че преди да отидат в Гърция, където размириците между различните групировки правеха невъзможен избора на място за дебаркиране, ще спрат за известно време на Йонийските острови, където ще изчакат поточни сведения, които Блакиър трябваше да им донесе. Седемте острова бяха под английски протекторат. Те представляваха неутрална земя и тъкмо тази неутралност щеше да бъде благоприятна за Байрон. Отначало бяха избрали Занте, но по време на пътуването срещнаха един англичанин, който им препоръча Кефалония, защото английски резидент там бил полковник Нейпиър, забележителен човек и голям приятел на гърците. На 1 август Херкулес хвърли котва в главното пристанище на Кефалония, Аргостоли. Там Байрон го очакваше голямо разочарование: преди петнадесет дни Блакиър беше отпътувал за Англия, без да остави никакво известие. Наистина тези хора от английския комитет бяха непоносимо небрежни. Накараха го да напусне къщата си, работата си, любовницата си, а сега го оставят на един непознат остров без инструкции, без разяснения и без цел.
В продължение на три седмици той остана в залива на Аргостоли, на борда на Херкулес. Боеше се да влезе в контакт с английските служители. Там имаше офицери. Как ли щяха да го приемат? „С болезнената си чувствителност и егоцентризъм, той беше убеден, че е станал предмет на омраза и присмех за всеки англичанин и изпитваше почти женска срамежливост при мисълта да влезе в разговор с тях.“ Остана много учуден, когато офицерите от Осми кралски полк го поканиха в тяхната трапезария и още повече, когато на края на вечерята те станаха да пият за негово здраве. Той отговори развълнувано, а после се наведе към полковника и го попита дали добре се е изказал. Беше малко уплашен, но много щастлив.
Ако англичаните го приеха добре, то гръцките бежанци на острова се привързаха към него като към спасител. Знаеха, че е богат, известен. А сулиотите, войниците на онова почти варварско племе, за което бе запазил романтичен спомен, защото му бяха дали приют по времето на първото му странствуване, направо нахлуха на палубата на Херкулес. Живописният им вид толкова хареса на Байрон, че той нае четиридесет от тях за лична охрана. Но бързо съжали за това. Гамба, който се зае с тях, откри въпреки наивността си, че голяма част не бяха нито сулиоти, нито гърци. След няколкодневна проверка Байрон им даде възнаграждение за двумесечна служба, плати пътя им до Мисолонги и се зарадва, че се отърва от тях.
През целия този престой в Кефалония щедростта на Байрон нямаше граници. Рочдейл беше продаден през юни 1823 година за 34 000 лири. Той беше решил, ако потрябва, да похарчи цялото това състояние за гръцката кауза. „Личните ми нужди са много скромни и доходът ми е значителен, за която и да е страна извън Англия, тъй като е равен на дохода на президента на Съединените щати, на английските държавни секретари и на френските посланици в големите кралски дворове.“ Но както бе решил да даде всичко за Гърция, така и искаше да го направи разумно. Трилони, който беше повече герой от комична опера и авантюрист, отколкото войник, не разбираше защо Байрон не тръгва веднага за Гърция. За коя Гърция? — отговаряше Байрон. В Морея при Колокотронис ли трябваше да отиде, в Мисолонги при сулиота Боцарис или при разбойника Одисеус в Атина? Никой не знаеше. Всеки водач, който успееше да събере около себе си двадесетина мъже, изпращаше свой представител при Байрон. Блакиър, който най-после му писа, го съветваше да чака. Полковник Нейпиър не беше много насърчителен. Той казваше: „Да се влезе в Гърция е трудно, но още по-трудно е да се излезе.“ Казваше също, че никой не трябва да се намесва в гръцките размирици без два европейски полка и портативно бесило. Освен това турците бяха силни и флотата им беше обсадила бреговете. Капитан Скот отказваше да рискува кораба си в едно патрулирано от турската флота море. Имаше ли по-глупаво нещо за Байрон от това да се остави да го пленят? През третата седмица от месец август той реши да остане за известно време в Кефалония и взе под наем една къща в малкото селце на острова Метаксата.