В Метаксата Байрон се почувствува необикновено щастлив. Никога досега не бе живял така просто. Той искаше режимът му да бъде войнишки. Аскетизмът винаги му бе давал едновременно и здраве, и задоволство от себе си. Гамба и доктор Бруно бяха единствените му приятели. Понякога се виждаше с един кефалониец, граф Дела Децими, когото бе кръстил Ultima analisi, защото започваше всяко изречение с „При последния анализ“. Беше си намерил и един малък гръцки паж, на име Лукаш, един нов Едълстоун.
Байрон работеше сутрин, пиеше чаша чай, излизаше на кон, на обед хапваше малко зеленчуци, вечер четеше „Дневника“ или една биография на генерал Марсо, подарък от Огъста. Всеки ден идваха при него гръцки делегации; щом някой бежанец поискаше помощ, винаги я получаваше. Нощем в спокойствието на прозирната лунна светлина той гледаше островите, планините, морето и в далечината неясните очертания на гръцкия бряг.
Щастие? Да, това бе щастие. Никаква страст не безпокоеше мирния му дух. Никакъв критичен поглед не го дебнеше. В какво можеха да го упрекнат? Той беше дошъл тук, за да докаже доблестта си. В края на едно дълго писмо до Огъста, където се бе опитал да й покаже колко търпение и философски размисъл му бяха необходими, за да се справи с местните интриги, той добавяше: „Ако смятате, че това писмо заслужава да бъде предадено на лейди Байрон, можете да й изпратите копие.“ Може би най-после тази непреклонна Анабела щеше да одобри постъпката му — той уважаваше мнението й.
Освен една експедиция до Итакия, която завърши доста зле, защото Байрон изпадна в делириум, единственото му приключение за целия престой тук беше от духовен характер. На острова живееше един доктор, на име Кенеди, който бе много религиозен и се мъчеше да разпространява Библията сред гърците на Йонийските острови. Малко след пристигането на Байрон на острова този доктор, след като бе спорил за религията с няколко волтериански настроени офицери, направи усилие да им докаже истината за Светото писание с неопровержими факти като теоремите на Евклид. Организира едно събиране, на което и Байрон пожела да отиде. Естествено неговото присъствие предизвика голямо любопитство. Един приятел, който го срещна на път за събранието, му каза: „Надявам се, че Ваше благородие ще бъде покръстен.“ — „И аз се надявам“ — отговори той сериозно. У Кенеди той седна на една софа, а другите образуваха кръг около масата и докторът започна да говори.
Първата му тема беше разликата между християнството на Библията и християнството на хората. Байрон беше обещал да слуша търпеливо, но хората го гледаха и скоро той проговори. Каза, че е получил религиозно възпитание от своята майка, че винаги страстно се е интересувал от въпросите на религията и че е прочел голям брой произведения на теологични теми, но че не може да разбере Светото писание. Добави, че винаги ще уважава искрено вярващите и че винаги ще има повече доверие в тях, отколкото в другите хора, но че е срещал много набожни хора, чието поведение се различавало от проповядваните от тях принципи. После, след като поговори малко за стария си приятел дявола, за Ева и змията, той се върна към въпроса, който винаги го преследваше: защо на света съществуват ужасни беди, и то без причина; и нима би могло те да съществуват, ако съществува и Творецът-благодетел? Например той бе заговарял почти всички сакати хора, които бе срещал, и обикновено бе установявал, че целият им живот се е състоял от нещастия и тъга още от рождението им. „С какво бяха обидили създателя, за да се отнася той така с тях? Защо живеят те и умират в това ужасно състояние, като по-голямата част от тях въобще не са видели Евангелието? За какво служат те на този свят? Много от тях страдат от телесни болки, от постоянния гнет на беднотата и осъдени на непрестанен труд, удавени в невежество и суеверие, те нито имат време, нито могат да четат Библията дори ако им се даде в ръцете.“