Към края на годината, благодарение на финансовата подкрепа на Байрон, гръцката флота бе екипирана и Маврокордато, а после и Станхоуп можеха да минат в Мисолонги. Оттам те помолиха Байрон да се присъедини към тях. „Няма нужда да Ви казвам, милорд — пишеше му Маврокордато, — с какво нетърпение Ви очаквам. Вашите съвети ще бъдат следвани като най-авторитетни…“ А Станхоуп казваше: „Вие сте очакван с трескаво безпокойство. Тази вечер, като се разхождах по улиците на Мисолонги, хората настойчиво искаха да им доведа лорд Байрон.“
Беше може би още рано да се включи в борбата, но Байрон знаеше, че в Англия хората от комитета се подиграваха на дългото му стоене на острова. Той се бе обидил от едно писмо на Муър, който изглежда подмяташе, че вместо да преследва героични приключения, живеел в една чудесна вила и се занимавал с продължението на Дон Жуан. Това не беше вярно. Той не бе продължил да пише Дон Жуан, нито някоя друга поема. „Поезията — каза той на Гамба — би трябвало да бъде занимание само на незаети с работа хора. В сериозните дела тя няма място.“ Той добре разбираше, че начинанието беше опасно, но „никога няма да се каже, че съм се заел да помогна на един джентълмен в някоя дребна работа, която е въпрос на чест, и че не съм му помогнал докрай… Що се отнася до мен, аз ще остана верен на каузата, докато все още има надежда.“ На 27 декември той съобщи на Муър, че двадесет и четири часа по-късно ще отплува, за да се присъедини към Маврокордато в Мисолонги. „Разногласията между групировките ме принуждаваха досега да стоя тук, но понеже Маврокордато, техният Вашингтон или техният Костюшко, е отново в действие, мога да се включа със спокойна съвест. Нося пари, за да платя ескадрата, и имам влияние върху сулиотите. Възможно е да се опитаме да завземем било Патрас, било укрепленията на пролива. Но струва ми се, че гърците или поне сулиотите (с които си деля хляба) очакват да вървя с тях. Така да бъде… Имам някаква надежда, че каузата ще възтържествува, но възтържествува, или не, трябва да се спазват правилата на честта така стриктно, както и млечният режим. Надявам се да спазвам и двете.“
XXXV
Хамлет и Дон Кихот
Пътят на Крайностите води до Палата на Мъдростта.
Маврокордато и Станхоуп бяха обещали на Байрон, че гръцката флота ще охранява преминаването му до Мисолонги, но Станхоуп и Маврокордато не бяха големи организатори и двата кораба, които превозваха Байрон и имуществото му, срещнаха само турската флота. Корабът на Гамба беше заловен и отведен в Патрас за разследване, а Байроновият успя да се измъкне на север и след едно опасно преследване намери подслон зад едни скали в откритото море край Драгоместри. Турците можеха да го проследят дотам, а той имаше със себе си само четирима души, които бяха в състояние да се бият. Байрон изпрати вест до полковник Станхоуп с молба да дойдат да го намерят: „Аз малко се безпокоя, че съм тук, не толкова заради себе си, колкото за едно гръцко момче, което е с мен, защото Вие знаете каква ще бъде участта му, и ще предпочете да го нарежа на парчета заедно със себе си, отколкото да го оставя на тези варвари.“ Гръцкото момче беше Лукаш, когото Байрон бе взел от Кефалония.
В Драгоместри той чака три дни. Флетчър страдаше от силна хрема и Байрон му бе отстъпил единствения дюшек на кораба. За подобни случаи на внимание Флетчър казваше: „Моят господар може би е много странен, но има безкрайно добро сърце.“ Байрон прекара там 2 януари, деня на годишнината от брака му, който за него винаги беше ден за размишление. На 4-ти Маврокордато изпрати хора, които го съпроводиха до Мисолонги.
Градът Мисолонги е разположен в края на една недълбока лагуна, по която могат да плават само малки плоскодънни кораби. Верига от острови — най-главният от които, Василидии, служеше за крепост — разделя лагуната от морето. На 5 януари сутринта Байрон облече хубава червена униформа, която бе заел на тръгване от Кефалония от полковник Дъфи, от 8-и полк, качи се в една малка лодка и през лагуната се отправи към града. Посрещнаха го с артилерийски залпове, пушечни изстрели и гръмка музика. Тълпа от войници и граждани се бе струпала на площада, когато той слезе от лодката. Полковник Станхоуп и принц Маврокордато го посрещнаха пред вратата на неговата къща. Гамба, избягал по чудо от турците в Патрас, „с мъка сдържа сълзите си“ пред тази трогателна сцена.