Често въпреки чувството си за хумор той се обезсърчаваше. Животът му винаги беше подчинен на някакъв ритъм: смела атака срещу вселената, отчаяние, когато вселената, провокирана от него, му отвръщаше на ударите с неудържима сила. Как да вършиш полезна работа с хора, които изпитват ужас от всякаква работа? Положението в града беше несигурно. Укрепленията, които бяха в лошо състояние, трябваше, да се възстановят. В канавките се виждаха стари турски оръдия, които можеше лесно да се вдигнат и да се използуват. Малкият остров, който затваряше входа на лагуната, бе едва защитен. Какво щеше да стане, ако някой турски кораб го заемеше и изпратеше няколко военни лодки в лагуната? Това щеше да бъде достатъчно за покоряване на Мисолонги. Байрон и Пари съзнаваха опасността и искаха да предприемат нещо. Но Маврокордато, колеблив и апатичен, не успяваше да накара хората си да работят. Ту пари липсваха, ту беше празник на някой светия, ту вождовете не се разбираха помежду си. Понякога, когато гърците казваха, че им трябвал цар, Байрон мислеше, че имат право. Но полковник Станхоуп, който искаше да им наложи конституцията на швейцарските канони, се възмущаваше.
Всъщност единственото благоприятно събитие през тези лоши дни беше заминаването на типографския полковник. Той замина за Атина, като преди това бе основал един нов седмичен вестник — Greek Telegraph, който трябваше да излиза на три езика. В Атина той се срещна отново с Трилони в генералния щаб на Одисеус. Трилони бе станал вече истински бандит. Беше възприел облеклото на сулиотите и си бе направил харем с десетина жени; самият Одисеус му беше дал една от сестрите си. След този брак Трилони изпитваше безкрайно възхищение към бившия главатар на разбойници. „Чудесен човек — казваше той, — смел, умен и благороден.“ Одисеус, който умееше да намира слабото място на хората, не постъпи по-малко хитро и със Станхоуп. Той даде отлична оценка на швейцарската конституция, провъзгласи се за добър демократ, подигра се с титлата на принц Маврокордато и се престори на много заинтересуван от учението на Бентъм. Станхоуп писа на Байрон: „Виждам се постоянно с Одисеус. Той е човек със здрав дух и добро сърце; смел е като сабята си… Цялото си доверие залага на народа. Привърженик е на силно правителство и на конституционно право… Създал е тук две училища и ми позволи да открия една печатница.“ Трилони и Станхоуп желаеха да обединят Маврокордато и Одисеус, като им устроят една среща в Солун. Възможно беше да ги сдобрят и вероятно тогава щяха да предложат на Байрон титлата главен губернатор на Гърция.
Байрон бе склонен. Маврокордато обаче, по-недоверчив, се страхуваше, че единствената цел на Одисеус беше да му устрои засада и да спечели на своя страна Байрон. Но Байрон желаеше да отиде на тази среща. Той имаше нужда да се откъсне за няколко дни от кошмара на Мисолонги: непрекъснато му искаха пари, оплакваха се от дажбите, от лошия хляб, „за който — казваше той — трябва да си доставим хлебар, за да заместим тухларя, който го печеше досега“; заплашваше ги чума, нападение на града от съседни племена. В този ад той бе запазил смелост досега, но нервите му вече не издържаха.
На 9 април получи писмата от Англия, които му съобщаваха приятни новини за гръцкия заем; близо два милиона и половина души се бяха подписали; това щеше да даде възможност да организира нова артилерийска бригада и пехота от две хиляди души. Същия този ден, зарадван от новините, той реши да се разходи на кон с Гамба, въпреки че времето заплашваше да се развали. На три мили от града ги изненада дъждът. На връщане, когато пристигнаха в колибата на рибаря Газис, където ги чакаше лодката, Гамба каза, че е неразумно да стоят неподвижни в нея с мокри дрехи и че би било по-добре този път да се върнат с конете. „Чудесен войник ще бъда — каза Байрон, — ако се плаша от подобни глупости!“ И така те оставиха конете и се отправиха към Мисолонги по лагуната.
Два часа след завръщането си Байрон почувствува тръпки и се оплака, че го тресе и че има ревматични болки. Вечерта Гамба го свари на легло. „Много съм зле — каза той. — Смъртта ми е безразлична, но не мога да понасям болките.“ На другия ден накара да повикат Пари и му предаде хубавата новина за заема. Двамата изготвиха искане за парична помощ от държавата за лятната кампания. Байрон имаше намерение да поеме сам разходите за артилерията, да екипира два кораба и да купи планински оръдия. Вечерта въпреки треската си той разговаря весело с доктор Милинген. После се замисли и си спомни предсказанието на мисис Уилиямс. Когато околните го обвиниха в суеверие, той им каза: „Наистина еднакво трудно ми е да знам в какво да вярвам и в какво да не вярвам на този свят.“ През нощта помоли да извикат Бруно и му каза, че има тръпки. Бруно, а после и Милинген предложиха да му пуснат кръв, но той отказа, питайки ги: „Нямате ли друго лечение освен пускането на кръв? Повечето хора умират от ланцет, отколкото от копие.“