Выбрать главу

В гробището Бромптън се намира гробът на боксьора Джексън, с плоча, поддържана в четирите й ъгъла от фигури на класически атлет. Този паметник му бе издигнат от английската аристокрация в знак на високо уважение.

* * *

Байрон би могъл да мисли през последните седмици от своя живот, че бе умрял напразно и че Гърция нямаше да бъде освободена. През 1826 година Мисолонги бе обсаден за втори път. Бомбардировка разруши почти всички къщи. Накрая гладът принуди гърците да изоставят града. Мъже, жени, деца тръгнаха и се опитаха да преминат неприятелските линии. Мнозина бяха убити. Градът бе подложен на грабеж. Владиката Йосиф и епископът Капсалис се бяха затворили във фабриката за патрони — последна следа от артилериста Пари — и хвръкнаха във въздуха заедно с нея.

Ако тогава Европа бе изоставила Гърция, тя щеше да бъде загубена. Австрия не се съпротивляваше поради страх от Русия; Франция не смееше да действува; всичко зависеше от Англия. Свещените принципи на Форин Офис и на Уелингтънския дук осъждаха Гърция. „Но британският народ, развълнуван от жертвата и от смъртта на лорд Байрон и дълбоко уважаващ класическата култура, отъждестви съвременните гърци с героите на Термопилите.“ Министърът Кенинг се опря на това сантиментално настроение, за да събори цялата английска политика. В битката при Наварин английската, руската и френската флота осигуриха независимостта на Гърция. Това бе краят на Свещения съюз.

Няма да бъде преувеличено да се каже, че ако Байрон не бе подкрепил гръцката кауза със своето име и своята смърт, английското обществено мнение безсъмнено не би поддържало Кенинг. В Мисолонги, днес малко, но процъфтяващо градче, гърците създадоха Градината на героите. Една колона там носи името на Байрон, наред с имената на Маркос Боцарис, на Капсалис, на Тзавелас. Рибарите, които в това чудно царство на водата и солта все още живеят в колиби, направени от тръстики, познават името на Байрон. Те не знаят, че е бил поет, но ако ги попиташ за него, отговарят: „Това е един смел човек, дошъл да загине за Гърция, защото обичал свободата.“