О, Джорди, Джорди, обичам те от цялото си сърце, никаква ревност не може да промени любовта ми. Само птиците в небето, що летят по две, знаят колко те обичам.
Тогава кралят, силно развълнуван, помилвал виновния, а Гордън, като излязъл на свобода, извикал на жена си, която го спасила:
Само пръст от ръката на Бигнет, струва колкото цялото ти красиво тяло.
Такива били владетелите на Гикт, белязани с трагична съдба, и въпреки че през XVIII век засилената кралска власт успя да ги принуди да спазват законите, насилствената смърт продължи да ги спохожда. Алегзандър Гордън се удави; синът му Джордж Гордън също се удави (безсъмнено по своя воля) в реката на Бат. Той беше бащата на тази Катърин Гордън, която няколко години по-късно се влюби в красивите очи на капитан Байрон, и то така страстно и отчаяно, както някога е била влюбена нейната баба от баладата.
Тя бе отгледана от баба си, също шотландка, от рода Дъф, която я беше възпитала в духа на строгата пестеливост, типична за родния й край, беше й дала добро образование и й бе всадила традиционните за рода си свободолюбиви идеи по отношение на политиката. Катърин Гордън обичаше да чете; тя пишеше на вид разпилени писма, но имаше лек и жив стил. Наследила бе суровия нрав и прекалено енергичната ръка на Гордънови, но и тяхната смелост. Доказа го, като на тринадесети май 1784 година в Бат — града, в който се бе самоубил нейният баща — взе за съпруг един от най-безпътните мъже.
Младото семейство се настани да живее в красивото имение Гикт, но беше зле посрещнато от роднините и приятелите на Гордънови. Капитан Байрон пренесе в този пуритански край своите разгулни навици. В Гикт се танцуваше и пиеше по цели нощи. Братовчеди на мисис Байрон, които бяха дошли една събота вечер, се питаха дали тези хора ще уважат поне неделята. „Танците спряха в момента, когато часовникът удари полунощ.“ Шотландците гледаха с презрение този чужденец, този южняк, този англичанин, който пилееше на вятъра едно шотландско богатство. Укоряваха и безразсъдната наследница, която се мислеше за хубава, кичеше се с коприна и пера, криеше под гердани късия си врат и бе успяла да се омъжи само заради парите си. Анонимни стихоплетци й го казваха направо:
А един друг:
Стихоплетците не грешаха. Младият англичанин пилееше бързо богатството на Гордънови. Най-напред се стопиха трите хиляди лири налични пари, после капитанът накара жена си да продаде акциите си в Абърдийнската банка, накрая и риболовното право. Горите на имението бяха изсечени и осем хиляди лири взети назаем срещу ипотека. В Гикт имаше чапли, които от стотици години виеха гнезда близо до езерото. Старо фамилно поверие отдаваше на присъствието на тези птици пророческо значение:
През 1786 година чаплите на Гикт отлетяха в насрещния имот, у лорд Хедо. „Оставете птиците да дойдат — каза той — и не им причинявайте никакво зло, защото скоро и земите ще ги последват.“ На другата година той купи имението за седемнадесет хиляди осемстотин и петдесет лири, които шотландските адвокати решиха да задържат, защото кредиторите бяха започнали да роптаят.
Байронови вече от цяла година бяха напуснали Гикт, защото имението бе станало твърде тежко за поддържане при тяхната бедност. Поскитаха малко из Англия и след като добре се опознаха със съдебните власти, прекосиха Ламанша. Шотландските роднини на мисис Байрон оплакваха „нещастното създание“. Във Франция мъжът й, близък с маршал дьо Бирон, поради родствените си връзки, и приятел с мнозина видни аристократи, започна да играе комар, ухажваше жените, живееше нашироко и затъваше в дългове. В това време Катърин Гордън водеше скромен живот по шотландски и без да се обезсърчава, се зае с отглеждането на малката Огъста. В Шантии, където семейството остана по-дълго време, Огъста се разболя много тежко и за нея се грижеше мащехата й. „Още си спомням с ужас — писа й тя двадесет години по-късно — за многобройните безсънни нощи и за мъчителните дни, които прекарах до Вашето легло, обляна в сълзи, докато Вие лежахте безчувствена и почти на прага на смъртта. Оздравяхте наистина по чудо и благодаря на господа, че изпълних дълга си.“ Тя наистина нямаше за какво да се упреква. Обожаваше своя Бирон, чието име произнасяше по шотландски, като провлачваше „р“-то; тя го обичаше заради хубостта му и смелостта му, но се страхуваше от бъдещето. В 1787 година Катърин забременя. Като наближи моментът на раждането, тя пожела да се върне в Англия. Бабата на Огъста по майчина линия, лейди Хоулдърнъс, предложи тогава да вземе обратно детето и то остана при родителите на майка си.