Големите сводести зали кънтяха от смеховете им. Байрон предаваше на Огъста уроци по италиански. Обществото беше забравено; само лейди Мелбърн отдалече изпращаше предупреждения: Байрон и сестра му нямаше ли да се върнат към разумен живот?… Байрон както винаги защищаваше Огъста: „X е най-благородното създание на света; Вие, разбира се, не можете да допуснете, че някой от нас двамата е способен да изпитва възвишени чувства. Не го отричам, що се отнася до мен, но Вие не знаете какво същество е тя; за нейното единствено прегрешение съм виновен изцяло само аз и нямам никакво оправдание освен силното чувство, което е твърде сложно… Като изключа този наш общ ужасен грях, за мен тя няма равна на себе си, що се отнася до характер и добрина. Съгласете се, че наистина е една много обичлива жена, но аз ще се опитам повече да не я обичам. Ако не вярвате на мен, попитайте тези, които я познават по-добре. Казвам по-добре, защото влюбеният мъж е сляп като любовта… При нашата физическа и духовна прилика не можеше да се очаква нищо по-добро. И странното е, че винаги съм имал известно предчувствие — спомням си, че като дете бях прочел в Римската история един пасаж за някакъв брак — за който ще Ви говоря, като се видим — и бях попитал майка си защо да не се оженя за X.“
Огъста за първи път живееше с брат си в интимна домашна обстановка и с изненада откриваше що за човек всъщност е той. Тя видя заредените пистолети, които Байрон оставяше до леглото си вечер; чу го да говори за кошмарите си, толкова страшни, че понякога викаше Флетчър, за да може да се успокои. В съня си той така силно тракаше със зъби, че поставяше кърпа между челюстите си, за да не се ухапе. Когато не можеше да спи, пиеше по цяла нощ газирана вода — до дванадесет бутилки — така жадно, че понякога чупеше гърлата на бутилките в бързината да ги отвори. Сутрин взимаше прекалено големи дози магнезий. Този неразумен режим затрудняваше храносмилането му. По повод на незначителни неща бе способен да изпадне в истинска ярост. Огъста разпознаваше у него темперамента на Катърин Гордън и мислеше, че ако се ожени, жена му трудно би го понасяла.
Към края на януари мисис Ли трябваше да се върне в къщи заради напредналата си бременност.
Един мъж рядко е нещастен, когато е сам, извън града, със съществото, което обича. Престоят в Нюстед беше приятна и весела интермедия. Щом се върна в Лондон, Байрон отново бе посрещнат от бурята. Тя го връхлетя от всички страни. Историята за любовните му връзки с Огъста бързо се разпространяваше из града. „Той очевидно не можеше да сдържи силното си желание да говори за собствените си работи и да показва писмата си на другите.“ Разказваше си тайните на петстотин довереника, понякога най-неподходящо избрани. Каролайн Лам злословеше наляво и надясно. Колежаните от „Итън“, като прочели „Годеницата от Абидос“, попитали един племенник на мисис Ли дали леля му не е самата Зюлейка. В салона на лейди Холънд неспособният да мълчи Байрон сам развиваше най-дръзки теории за отношения между братя и сестри. „Има една жена, която страстно обичам — казваше той. — Тя очаква дете от мен и ако бъде момиче, ще го наречем Медора.“ На излизане оттам светските хора коментираха, клатейки глава, твърде ясните парадокси.
Хората, които го мразеха, бяха доволни да го видят виновен за едно престъпление, от което — както казваше лейди Мелбърн — опрощение няма. В Камарата на лордовете той бе заел позицията на краен либерал, която не се харесваше. Никога не бе крил възторга си от Наполеон; въпреки че Съюзниците бяха нахлули във Франция, той продължаваше да се надява, че неговият Бонапарт, „неговият герой от роман“, ще ги победи. Със съжаление предвиждаше завръщането „на старата глупава, скучна система на европейско равновесие“… Открито поддържаше такива идеи в една държава, която воюваше и в която талантът и любовните му преживявания вече му бяха създали много неприятели. Лондон таеше такава ненавист срещу поета, който си позволяваше да бъде красив, да бъде гениален и да говори свободно каквото поиска, че и най-малкият инцидент щеше да бъде достатъчен, за да изкристализира в пренаситена с омраза развръзка.
За претекст послужи една поемка от осем стиха, която бе съчинил предишната година срещу принц-регента. Разказваха, че когато изоставил своите приятели — либералите, дъщеря му, принцеса Шарлот, се разплакала, а Байрон й посветил анонимна поемка: