— В моменти като този — Ноала направи пауза, докато минавахме край пълничък тип, носещ изкуствени гърди — се питам дали наистина чак толкова искам да съм човек.
Поведох я встрани от едно момиче, облечено в нещо, което се предполагаше да бъде секси котешки костюм.
— Аз също. Как се чувстваш?
— Ако ме попиташ още веднъж, ще те убия. Ето така се чувствам — отвърна Ноала нежно.
— Схванах, ясно. — Повдигнах се на пръсти и се огледах за някой, който можеше да ни бъде полезен. Или поне някой, когото познавах. Сякаш се бях разсеял само за няколко минути и внезапно населението на училището се беше умножило пет или дори десет пъти. Опитах се да звуча спокойно. — Съливан каза, че ще ни чака до статуята на малкия перверзник. Първо да намерим него, става ли?
— Нямам никаква представа. Откъде да знам?
— Защото си го правила и преди, нали? — предположих аз. Тя ми хвърли мрачен поглед. — Добре. Нека да намерим Съливан.
— Или Пол — каза Ноала бързо.
Чудех се какво беше казал Кернунос на Пол.
— Или Пол.
Проправихме си път през тълпата, плътна черна маса на фона на бледата оранжева светлина от огньовете. Все още миришех на „парфюма“ на Кернунос, но въпреки това можех да усетя някакъв странен мирис, който сякаш беше надвиснал над учениците. Нещо билково. Горчиво-сладко-земно. Напомняше ми за това лято и ме караше да се питам дали някои от лицата зад маските не бяха съвсем на хора.
Ноала изрази на глас моите мисли.
— На кого всъщност е този купон?
Беше ми ясно, че феите ще празнуват Хелоуин, но по някаква причина си мислех, че ще си останат сред своите хълмове.
— Съливан! — провикна се Ноала зад гърба ми.
И ето го него, мрачен и съсредоточен. Насочи се веднага към нас.
— Къде, по дяволите, бяхте? — попита грубо.
— Тъкмо ви търсехме. Намерихте ли Ди? — попитах аз.
— Не.
Ноала направи жест към танцьорите и попита иронично:
— Нещо забавно случва ли се тук?
— Да — каза Съливан. — Трябва да знаете само, че в момента училището е в известна степен окупирана територия и с напредването на нощта ще става все по-зле.
— А Ди? — настоях аз. — Ами ако стане нещо лошо с нея тази вечер? Ако стане нещо ужасно?
Съливан се огледа сред танцуващите тела.
— Ди е някъде с Тях. Все още я търсим. Ако искаш да помогнеш, стой далече от проблеми, за да се притесняваме само за един ученик, а не за двама.
Погледна към Ноала.
— Издигнали сме клади навсякъде из кампуса. За да държим надалече мъртвите. Каквото и да си ти, когато и да станеш готова, наблизо все ще има огън.
Ноала не трепна.
— Благодаря.
— И Джеймс… — Съливан погледна покрай нас; когато се обърна, видях, че носеше дълго черно палто, което се вееше зад него. За секунда се сетих за Кернунос и дългия му черен плащ. После се върнах отново в настоящето, а Съливан довърши изречението си: — Намери Пол. Той е по-умен, отколкото изглежда.
Зад „Сюард Хол“ се издигаше огромна клада. Първо усетихме миризмата на бензин, чухме викове и после видяхме как пламъците се издигат към небето. Учениците — поне си мислех, че са ученици — подскачаха в подножието на огъня, черни силуети на фона на искрящата ярка сърцевина на кладата.
Погледнах към Ноала в очакване… не знам какво точно очаквах всъщност — да изкрещи или нещо такова, но тя само направи странна гримаса. Сбърчи нос. Ако го бях направил аз, тя сигурно щеше да ми се подиграе, но Ноала изглеждаше някак объркана, така че реших да си трая. Сякаш не беше съгласна с начина, по който бяха издигнали на кладата. Изобщо нямаше вид на създание, доброволно решило да се хвърли в пламъците.
Потръпнах, макар да не беше студено. Кладата беше толкова голяма, че усещах парещата й топлина дори от мястото, където стояхме.