— Моята кралица не е жестока.
Погледнах го изненадано. Едва ли вярваше на думите си. Освен ако като дете не е паднал на главата си или нещо подобно. Но той изглеждаше абсолютно сериозен. Затова само казах:
— Не всеки може да задържи магията в себе си, дори когато успеят да я открият и да му я предадат.
— Хелоуин, cailin. Денят на мъртвите. Тогава магията е по-силна, по-жива. А и кралицата няма да ме дари с нещо, което не мога да понеса. Тя познава всичките ми слабости и сили. Не се страхувам; вярвам, че много скоро ще бъда един от вас.
— Спри — извиках аз и застинах на място толкова внезапно, че той ме дръпна рязко и изви рамото ми, причинявайки ми болка. — Не мисля, че разбираш за какво говориш.
Консортът освободи ръката ми и остана неподвижно пред мен, с отпуснати отстрани на тялото си ръце. Танцьорите наоколо също спряха и впериха погледи в нас. Гласовете им се надигаха в неясно мърморене и неразбираем шепот.
— Не бих бързала да се откажа от човешката си същност — казах аз, отстъпвайки назад. — Поне докато не видиш какво наистина означава да бъдеш фея.
Напразно пилеех думите си. Той ме гледаше, без да дава признак, че разбира за какво говоря.
Оставих консорта там, заобиколен от феите. Преди да стана и наполовина невидима, висока червенокоса фея го хвана за ръка и докато напълно напусна физическата си форма и препусна през човешките сънища и мисли, които пазех в спомените си, той отново беше омагьосан от танца. От мястото, където се реех във въздуха, не можех да го различа от феите; не можех да определя и какво беше чувството, което прогаряше гърдите ми. Тръгнах си радостна, че се отървавам от всички тях; трябваше да даря едно момче с чудесен сън.
Създай текстово съобщение
195/200
До: Джеймс
Видях още феи. Музиката ги призова. Танцуваха заедно в кръг. Никой не можеше да ги види, така че и аз се престорих, че не забелязвам нищо. Бяха прекрасни и изпод кожата им се носеше музика.
От: Ди
Изпращане на съобщението: да/не
Съобщението ви не е изпратено.
Запазване на съобщението: да/не
Съобщението ви ще се пази 30 дни.
Джеймс
Сънувах музика.
Песен, запленяваща и жива, носеща се отдалече, прекрасна и непостижима.
Исках я, копнеех за тази мрачна песен на желанието. Беше така истинска, както никой сън не може да бъде.
Знаех, че Ноала ми праща тази толкова красива песен, която ми причиняваше болка със своето съвършенство.
И се събудих.
Когато се събудих, устата ми беше препълнена със златна музика. Сякаш имах песен, забита в главата си, но с вкус, цвят и усещания, вървящи заедно с нея. Задушавах се от дима на горящи дървета, давех се от капчиците дъжд, падащи върху дъбовите листа, а сияещите златни нишки ме лишаваха от последните ми глътки въздух и свобода. Напомняше ми за това как желаех Ди, как желаех да бъда по-добър гайдар, как желаех да… просто, че желаех.
— Ей, Джеймс, събуди се! — Гласът на Пол отблъсна назад тежестта на песента и освободи притиснатите ми гърди; отново можех да дишам. — Седем и трийсет е.
Вдишах дълбоко от въздуха в стаята, който беше успокояващ със своята обикновеност: леко потно бельо, застоял чипс „Доритос“ и старо дървено дюшеме. Досега не бях оценявал по достойнство уханието на „Доритос“ — напълно човешко. Потопих се дълбоко в простосмъртната атмосфера около мен, спасителна лодка в размирното море на песента. Думите на Пол ми се струваха абсолютно маловажни.
— Седем и трийсет и една — каза той. Гласът му беше придружен от звук на затваряне на цип. Вероятно на раницата му. Това ме откъсна още повече от съня, опитах се да не се разстройвам. — Буден ли си?
Да, буден бях. Просто ми отнема повече време да си проправя път от сънищата към реалността. Реших да изпробвам гласа си и се изненадах малко, когато той проработи.
— Няма начин на тази земя да е станало осем без двайсет. Защо не съм чул будилника?
— Включи се преди петнайсет минути. После пак, но на по-тихия режим. Ти дори не помръдна.
— Бях умрял — казах аз и се изправих. Чаршафите ми бяха подгизнали от пот. — Мъртвите хора не мърдат. Сигурен ли си, че будилникът се е включил?
Осъзнах, че съквартирантът ми е напълно облечен. Дори беше имал време да залиже назад черната си коса с вода и гел и така приличаше на италиански гангстер.