— Убих го и го изядох. Накараха ме да ходя на уроци по пиано, за да ме накажат.
Веждите на Ди се свиха притеснено по нейния уникален сладък начин.
— Не мога да си те представя да свириш на пиано.
Припомних си как по-рано днес пръстите на Ноала лежаха върху моите, а аз докосвах клавишите.
— Не мога да си представя учителка по арфа да е чудовище. Мислех си, че всички арфистки би трябвало да са някак, не знам… ефимерни.
— Четирийсет точки за думата!
— Поне петдесет. Опитвала ли си да я произнесеш по букви?
Ди поклати глава.
— Обаче е чудовище. Постоянно ми казва да си държа лактите високо повдигнати, а аз не искам и тя минава на друга вълна — как не правя нищо, както трябва, и сигурно съм се учила да свиря от идиоти, изпълняващи само народна музика. И какво, ако не искам да уча класически произведения? Ако искам да свиря само ирландски песни? Не мисля, че е задължително да държиш високо лактите си, за да бъдеш добра арфистка. — Устата й започна да се изкривява, сякаш всеки миг щеше да избухне в плач. Но нямаше начин нещо като гаден учител да накара Ди да се разплаче — тя беше много по-силна, отколкото изглеждаше. Сигурно имаше и друга причина.
Ди прехапа долната си устна, за да се овладее.
— И тъпите общежития са направо ужасни, когато вали, нали? Няма къде да се скриеш от другите.
Не можех да я попитам просто ей така какво я притеснява. Странно, като се замисля, никога не съм можел да го правя — затова само въздъхнах и изпънах ръка над главата й като покана. Тя не се поколеба дори за секунда, преди да се примъкне по-наблизо и да отпусне глава на гърдите ми. Чувах дишането й — по-дълбоко от моето, по-тежко. Прегърнах я през раменете и облегнах главата си на стената. В ръцете ми Ди беше топла, истинска и едновременно нереална. Струваше ми се, че са минали поне хиляда години, откакто не я бях прегръщал.
Затворих очи и се запитах какво ли би си помислил някой, ако излезеше навън и ни видеше така. Че сме гаджета? Че Ди ме обича и се е измъкнала от общежитието си, за да дойде при мен? Или ще разберат истината — че прегръдката ни не означава нищо. Мислех си, че между нас има нещо, но това беше преди лятото, преди Люк. Какъв глупак съм бил.
Желанието ме убиваше. Желанието да я държа в ръцете си, сълзите й да попиват в тениската ми, да означавам същото за нея, каквото тя значеше за мен. Ако имахме това помежду си, ако тя наистина ми беше гадже, щях да я попитам защо плаче. Защо седи под колоните на портика на моето общежитие, а не на своето. Дали е видяла Ноала. Дали всъщност тя е причината Ноала да дойде тук.
Но не можех да я попитам нищо.
— Говори ми — обади се Ди с приглушен глас, все още заровила лице в тениската ми.
Помислих, че не съм дочул правилно. Отворих очи и се загледах в сивите, плътно спускащи се над земята облаци.
— Какво?
— Просто кажи нещо, Джеймс. Искам да чуя гласа ти. Бъди забавен. Просто говори.
В момента не се чувствах много способен на това.
— Аз винаги съм забавен.
— Тогава бъди такъв, какъвто си винаги.
Не можех.
— Защо плачеше?
Но тя не ми отговори, защото не зададох въпроса си на глас.
Истината беше, че бях прекалено благодарен за присъствието й, за да насилвам късмета си, задавайки въпроси, които можеха да я прогонят. Затова почнах да дрънкам за часовете си, за глупостите на Пол, за „Доритос“ и сутрешни аларми и бях невероятно забавен и несериозен, но дори когато тя най-накрая се разсмя, продължавах да умирам от желание по всичко, от което ме беше лишила. Умирах от желание по нея.
Ноала
Гледах как Джеймс пристига като рицар на бял кон зад общежитието, за да помогне на Ди, и ми се развали настроението. Много бързо ми писна от постоянното й циврене, затова реших да отида на кино. Ако трябваше да ставам свидетелка на сърцераздирателна мелодрама, предпочитах тя да бъде разигравана от високоплатени и красиви актьори на голям екран. По пътя към киното си мислех колко много неща не харесвам у Ди. Докато чаках на опашката за билети — не че се нуждаех от билет — се питах дали упражнява тъжните си гримаси пред огледалото. Или просто отвътре й идваше да предизвиква симпатия у мъжете. Талант, който не можех да си припиша.