— Аз съм мистър Съливан. — В далечината зад него се чу смях. — Обаждам ти се от часа по английски.
По дяволите, мамка му и т.н. Погледнах към часовника, който показваше малко след девет. Лъжливо копеле, Пол не би тръгнал за час без мен!
— Напълно логично — отвърнах аз, докато скоростно се напъхвах и в другата обувка. — Все пак вие сте преподавател по английски език и литература.
Гласът на Съливан все още беше много любезен.
— И аз така си мислех. С останалата част от класа се чудехме дали смяташ да се присъединиш към нас? — Още смях зад него.
— Пуснали сте ме на спикъра, нали?
— Да.
— Пол, предател такъв! — изкрещях аз. Заради Съливан добавих: — Просто се гримирах. Явно съм загубил представа за времето. Идвам веднага.
— Ти каза да тръгвам без теб! — чу се гласът на Пол отдалече. Не си спомнях да съм казвал подобно нещо, но май го бях направил.
— Радвам се да го чуя — обади се отново Съливан. — Бях намислил да накарам целия клас да те гъделичка по краката, докато решиш да дойдеш, но така е много по-лесно.
— Не бих пропуснал интересния ви час дори за целия чай на Китай, мистър Съливан — уверих го аз. Изправих се и се огледах, опитвайки се да разбера откъде идва тази миризма на цветя. — Вашите лекции и сияйната ви усмивка са светлината на деня ми тук, в „Торнкинг-Аш“, ако нямате нищо против да се изразя така.
— Никога не ми омръзва да го чувам. Ще се видим скоро. Кажи „чао“ на Джеймс, клас!
Класът изкряка в хор едно „чао“ и аз затворих.
Огледах се наоколо още веднъж, все още чувствайки, че не съм сам в стаята.
— Ноала. — Изчаках. — Ноала, още ли си тук?
Мълчание. Няма такова мълчание като тишината в общежитията, когато се предполага всички ученици да са в час. Не знаех дали е тук или не, но заговорих:
— Ако си тук, искам да ме чуеш много ясно. Разкарай се от главата ми! Не искам сънищата ти. Не желая това, което можеш да ми предложиш. Махай се оттук!
Нямаше отговор, но уханието на летни рози продължаваше да се носи из нашата разхвърляна стая, сякаш тя знаеше, че я лъжа. Грабнах химикалка от шкафа, намерих празно място в основата на показалеца си, написах думата „екзорсизъм“ и вдигнах ръката си високо, за да се види в цялата стая и за да не я забравя. След това грабнах раницата си и оставих аромата на Ноала зад гърба си.
— Джеймс — обърна се все така любезно към мен Съливан, след като се добрах до чина си. — Надявам се, че си спал добре?
— Сякаш сонм ангели напяваха с нежните си гласове в съня ми — уверих го аз, измъквайки тетрадката от чантата си.
— Изглеждаш много добре — отвърна той. Очите му вече бяха обърнати към черната дъска. — Тъкмо бяхме започнали да говорим за първото си истинско писмено домашно, Джеймс. Метафората. Прекарахме половината от часа, обсъждайки метафората. Запознат ли си с нея?
Записах метафора на ръката си.
— Учителят ми е като бог.
— Нещо подобно — каза Съливан. Написа „като“ на дъската. — Подобното е сравнение, при което се използват думи като „като“, „приличащ на“. Метафора ще бъде, ако кажеш „учителят ми е бог“.
— И той е — обади се Мегън вдясно от мен. После изхихика смутено и се изчерви цялата.
— Благодаря ти, Мегън — отвърна Съливан, без да се обръща към нас. Написа „Метафората в «Хамлет»“ на дъската. — По принцип предпочитам да бъда смятан за полубог поне докато завърша дисертацията си. И така. Десет страници. Метафората в „Хамлет“. Това е задачата ви. Краен срок — две седмици.
Чуха се едновременно осем стенания.
— Не хленчете като бебета — каза Съливан. — Толкова е лесно, че направо е унизително. Учениците от началното училище могат да пишат есета за метафората. По дяволите, дори децата от предучилищните групи го правят.
Подчертах думата „метафора“ на ръката си. Метафората в „Хамлет“ е може би най-скучната тема, измисляна някога в историята на есетата. Оставих и мислена бележка за себе си: да си прережа китките, за да не чакам да умра от затъпяване.
— Джеймс, не мислех, че е възможно, но ти изглеждаш дори по-малко развълнуван от съучениците си. Дали просто с резултат от прекаленото наспиване, или това, което се вижда на лицето ти, наистина е осезаемо отвращение?
— Не е представата ми за лудо забавление — признах си аз. — Но това не се и очаква от едно домашно по английски език, нали?
Съливан скръсти ръце на гърдите си.