Ноала
Джеймс спи много. Не е нужно да си мозъчен хирург, за да разбереш, че спи, когато му е скучно или когато е нещастен, или когато се опитва да убеди себе си, че не е нещастен. Освен това може да спи по всяко време на деня — през половината сутрешни часове или много късно следобед, така че се събужда, когато целият останал свят е заспал. Неговото умение да заспива където и когато и да било беше убедило глупавия му съквартирант Кръглоглавко, че е невероятно спокоен и уверен в себе си, но аз знаех, че се измъчва вътрешно заради това, което е.
Беше краят на един студен ден и той спеше в момента, завит презглава в леглото си, докато Кръглоглавко беше навън и правеше нещо, свързано с обоя си. Приседнах в края на леглото на Джеймс и го наблюдавах как спи. И това правеше както всичко останало: напрегнато, сякаш е състезание и не може да се отпусне и за секунда. Изписаните му с мастило ръце бяха вдигнати до лицето, китките му — преплетени една в друга в странен, красив възел. Кокалчетата му бяха побелели.
Преместих се малко по-близо и прокарах ръката си на сантиметри от голото му рамо. Под пръстите ми кожата му настръхна като реакция на моето присъствие и аз оголих леко зъби — усмихнах се, макар и против волята си.
Джеймс потрепери, но не се събуди. Сънуваше нещо, свързано с летене — типично. Да сънуваш, че летиш, не означаваше ли, че си самовлюбен егоист? Май бях чела нещо подобно някъде.
Добре. Можех да го даря със сън, който никога нямаше да забрави. Преместих се от другата страна на леглото, реейки се на границата между видимото и невидимото, за да не го събудя, и се загледах за миг в намръщеното му лице. Исках да му изпратя сън как се изпуска пред многобройна публика или нещо друго също толкова засрамващо, но истината е, че нямам таланта да вменявам притеснителни сънища. По-лесно ми е да пращам мъчително красиви сънища — нещо, което ти спира дъха, а когато се събудиш, знаеш, че никога повече няма да си щастлив. Научих по трудния начин да не хвърлям всичките си сили наведнъж — един от най-ранните ми ученици се самоуби, след като се събуди от едно такова мое творение. Наистина. Някои хора нямат никаква способност да понасят страданието.
Положих ръцете си внимателно на главата на Джеймс и започнах да милвам косата му. Той потръпна при допира ми — дали от студ, или защото усещаше какво предстои, не знаех. Влязох в съня му, изглеждайки, както обикновено напоследък, великолепно, и го повиках по име.
В съня си Джеймс се стресна. „Ди?“ Гласът му беше тъжен и изпълнен с надежда.
Наистина започвах да мразя това момиче.
Спрях да галя косата му и вместо това го пернах силно по главата, като междувременно приех видима форма толкова бързо, че моята глава за малко щеше да гръмне.
— Събуди се, червей такъв!
Джеймс изохка от удара. Без да отвори очи, просто каза:
— Ноала.
Втренчих се в него.
— Същата. Известна и като единственото същество от женски пол, което някога ще влезе в леглото ти, загубеняко.
Той закри лицето си с ръце.
— Господи, имай милост, главата ми ще се пръсне. Убий ме сега, зло създание, и ме избави от мъките ми.
Поставих пръст на гръкляна му толкова силно, че трябваше да ми се примоли с поглед, за да отпусна и да преглътне.
— Не ме изкушавай.
Джеймс се извърна встрани и зарови лице в карираната си възглавница в синьо и бяло. Гласът му беше приглушен.
— Толкова си очарователна понякога, Ноала. Кажи ми, от колко време радваш нашата зелена майчица земя с ярката си лъчезарна личност?
В главата му видях как се колебае между сто, двеста, хиляда години. Мислеше, че съм като другите.
— Шестнайсет — изстрелях аз. — Не си ли чувал, че не е вежливо да задаваш този въпрос на дама?
Джеймс обърна отново лицето си към мен, за да ме погледне. Беше намръщен.
— Не съм от най-вежливите. Шестнайсет не ми звучи много. Говорим за години, нали, не за векове?
Не беше нужно да му отговарям, но въпреки това го направих. С пренебрежение казах:
— Да, години.
Джеймс потърка лицето си във възглавницата, сякаш искаше да заличи сънливостта от него. Погледна ме отново и повдигна въпросително вежди. Очите му не се отделяха от лицето ми, а когато проговори, личеше, че се мъчи да разгадае пъзела, който представлявах.