Създай текстово съобщение
193/200
До: Джеймс
Веднъж ми каза, че си екстрасенс. Иска ми се да те попитам какво виждаш в бъдещето ми. Винаги ли ще бъда такава, самотна и встрани от всички? Именно затова обичах Люк. Накара ме да почувствам, че принадлежа някъде.
От: Ди
Изпращане на съобщението: да/не
Съобщението ви не е изпратено.
Запазване на съобщението: да/не
Съобщението ви ще се пази 30 дни.
Джеймс
Когато извадих стека с шестте бири от раницата си, Пол ме погледна така, сякаш бях снесъл яйце. Поставих ги на бюрото близо до леглото му и обърнах стола с облегалката напред, преди да седна на него.
— Все още ли искаш да се напиеш?
Очите на съквартиранта ми станаха два пъти по-кръгли от обикновено.
— Човече, как, откъде…?
Протегнах се, за да взема химикалка от бюрото, и написах списъкът върху дървената плоскост, без да знам защо точно го правя. Но се почувствах по-добре след това.
— Архангел Михаил слезе от небето и аз го попитах: „Пич, как мога да изкарам бастуна, забит в задника на съквартиранта ми Пол?“, а той ми отвърна: „Доста работа ще трябва“. И ми даде шест „Хайнекен“-а. Не ме питай защо „Хайнекен“.
— Достатъчно ли са, за да се напия? — Пол все още гледаше шестте бири, сякаш бяха водородни бомби. — Във филмите пият като че ли цяла вечност и никога не се напиват.
— За биродевственик като теб ще са. — Бях доволен, че няма защо да се притеснявам, че Пол ще започне да повръща, благодарение на лекото надничане в бъдещето, което ме беше осенило изненадващо по някое време. Харесвах го, и то доста, но нямах желание да посвещавам дори една минута от живота си в почистване на неговата драйфня. — И всичките са за теб.
Той изглеждаше паникьосан от последните ми думи.
— Ти няма ли да пиеш?
— Всичко, което променя в някаква степен състоянието на ума ми, ме изнервя. — Изсипах химикалките и моливите от чашата, в която ги държахме, и те се разпиляха по цялото бюро.
— Защото винаги искаш да контролираш положението? — каза Пол, разкривайки необичайна за него наблюдателност. Погледна към чашата в ръката ми. — Това за какво е?
— В случай, че се притесняваш да пиеш от бутилка.
— Пич, вътре е пълно с всякакви боклуци.
Подадох му една бутилка и се обърнах отново към бюрото; взех един от маркерите, които бях извадил от чашата, и някакъв лист хартия. Започнах да дращя по него, а стаята се изпълни с острата химическа миризма на перманентното мастило.
— Извинявай, че те засегнах, принцесо. До дъно. Пицата ще бъде тук всеки момент.
— Какво правиш?
— Подсигурявам нашето лично пространство. — Показах му импровизираната табела, която бях сътворил. „Пол е неразположен. Моля, не прекъсвайте съня му. Пол“. Бях нарисувал сърчице около името му.
— Ти си задник — каза той, а аз се надигнах и отворих вратата толкова, колкото беше нужно да залепя листа от външната страна с малко тиксо. Зад гърба си чух как бутилката се отваря. — Пич, това мирише отвратително.
— Добре дошъл в света на бирата, приятелю. — Стоварих се върху леглото си. — Както всички пороци, тя носи своите предупреждения, които ние, хората, обикновено пренебрегваме.
Пол потърка студената пара по външната страна на бутилката.
— Какво се е случило с етикета?
Не беше нужно да знае колко време ми трябваше, за да отлепя и изтъркам всички етикети. Както се казва, когато обичаш…
— Продават ги по-евтино, ако са без или с повредени етикети.
— Сериозно? Хубаво е да го знам. — Пол направи гримаса и отпи една глътка. — Как ще разбера, че съм се напил?
— Ще станеш забавен като мен. Или поне по-забавен, отколкото си обикновено. Може да е малко, но пак ще е от помощ.
Пол ме замери с капачката на бутилката.
— Пий, преди да е дошла храната — казах аз. — Бирата действа по-добре на празен стомах.
Гледах го как изпива половината бутилка, след това станах, извадих сидиплейъра си.
— Къде са ти дисковете? Имаме нужда от малко музика за събитието.
Той изгълта на един дъх другата половина — на финала малко се задави — и посочи небрежно с ръка под леглото си. Подадох му втората бутилка, после легнах на пода и погледнах отдолу, подготвен за най-лошото. Човек трябва да внимава с мислите си. Очите на Ноала ми се присмиваха на сантиметри от моите, искрящи в полумрака под леглото на Пол.