— Предпочитам да не използвате този език в класната ми стая.
Вдигнах очи към нея и се опитах да звуча, сякаш наистина ме интересува.
— Ще се постарая да си държа езика зад зъбите.
— Направете го. Сигурна съм, че мистър Съливан не позволява да говорите така в час. — Начинът, по който го каза, намекваше, че поставя въпросителна в края, сякаш всъщност не е сигурна в това.
Усмихнах й се.
Линет се намръщи още повече и отплава с медузестите си пипала към друга група.
Джорджия ме погледна, потупа с молив по тетрадката си и каза:
— Мисля, че се идентифицирам най-много с Хорацио, защото…
— Може би Хамлет е знаел, че Офелия няма да го разбере — прекъсна я Ди и Джорджия завъртя очи възмутено. — Офелия щеше да каже на Хамлет, че се държи като глупак, тъй като тя не е наясно с целия контекст на ситуацията.
— Ти предполагаш, че Офелия не знае нищо за това, през което преминава Хамлет — казах аз. — Но Офелия е била там първия път, не помниш ли? Тя знае много добре какви подмолни изроди са Гертруда и Клавдий. Не за първи път се мотае из датските дворци, Ди.
— Ехо, за какво говорите? — попита Джорджия. — Офелия не знае нищо за Гертруда и Клавдий. Хамлет знае, че Клавдий е убил баща му, защото самият дух му го е казал, а и духът говори само с него. Така че Офелия няма откъде да знае.
Не й обърнах внимание и продължих да говоря на Ди:
— Офелия не е наясно, защото Хамлет не й вярва достатъчно, за да й се довери. Очевидно той смята, че може да прави всичко сам, което не беше вярно първия път и определено няма да е вярно и този път. Трябва да позволи на Офелия да му помогне.
Очите на Ди бяха прекалено искрящи; мигна и се избистриха.
— Офелия не е най-големият разбирач на характери. Тя просто е трябвало да стои настрани от Хамлет, както й казва и Полоний. Хората само страдат, когато са близо до Хамлет. Всички умират по негова вина. Имал е право да отблъсне Офелия.
Джорджия започна да говори, но аз се приведох над чина си към Ди и казах със стиснати зъби:
— Но Офелия е била влюбена в Хамлет.
Ди ме погледна, после сведе поглед, после пак вдигна очи към мен, шокирана, че го казах, и тогава Пол спаси ситуацията, като се намеси:
— Разбрах го! Цялата тази метафора с противопоставянето на половете направо ме разби. Съливан сигурно е Полоний. Той има онова типично бащинско отношение спрямо Офелия.
— Благодаря, капитан Очевидност — казах му аз, облягайки се обратно на стола си.
Джорджия посочи към дъската.
— Някой иска ли да поговорим по втория въпрос?
Никой не искаше да говори по втория въпрос.
Скръстих ръце на гърдите си. Чувствах се прекрасно, някак отстранен от случващото се; струваше ми се, че за първи път виждам обективно нещата в присъствието на Ди. Бях я преодолял. Може би наистина я бях преодолял.
— Просто не мисля, че Хамлет би трябвало да отговаря на обажданията на Офелия, ако само ще я лъже — казах аз. — Офелия постепенно щеше да се пребори с мъката си, да забрави, че Хамлет е разкъсал сърцето й, и щяха да си останат просто приятели, но дори просто приятелите не се лъжат един друг.
Джорджия направи кисела гримаса и се опита да каже нещо, но Пол постави пръста си на устните й и погледна Ди.
Гласът на Ди беше спокоен и нямаше нищо общо с типичния й училищен глас. Нали знаете как всички имат два гласа — един, който използват на обществени места, пред другите, и друг, който е само за теб, гласът за времето, когато сте само двамата и никой не ви чува. Тя използва точно него, гласа от изминалото лято, тогава, когато наистина вярвах, че ни предстоят още много лета и нищо няма да се промени.
— Хамлет не би могъл да понесе Офелия да пострада отново.
Погледна ме. Не в очите, а в белега над ухото ми.
— О — казах аз.
По някаква причина до този момент — когато Ди погледна белега ми и използва стария си глас — не бях осъзнал, че тя също ме е обичала. Обичала ме е истински, само че не така, както аз исках.
Добре, по дяволите.
Есенният вятър, който нахлуваше през високите прозорци, изведнъж ми се стори по-студен, наситен със странни ухания: мащерка, детелини и проклетият мирис, който се появява, когато обърнеш голям камък. Просто си седях там и дълго време не казах нищо.