— Ти си страхотен метеоролог — казах, леко раздразнен, че се показва пред Съливан като човек, който се интересува кога залязва слънцето, а и затова, че беше променил добродушното си кръглолико поведение, докато не го бях гледал. — Или както се нарича там онзи, който знае кога изгрява и залязва слънцето и познава фазите на луната.
— Не е зле човек да е информиран — добави Съливан и ме стресна с поглед, сякаш изявлението му трябваше да ме накара да се почувствам виновен за нещо. Не се чувствах. Отхапа от яйцата и заговори с пълна уста. — Чух се с д-р Линет днес.
С Пол изсумтяхме и аз попитах:
— А тя по какво е доктор? По грозота?
— Не позна, Джеймс. Има докторска степен по английска литература, психология или нещо такова. Трябва само да знаете, че тези две букви пред името й — „д-р“ — показват, че има властта да вгорчи живота ни, защото аз съм само асистент. Което в това училище означава, че съм белият мъж, завързан от индианците на жертвения стълб. — Съливан преглътна още няколко хапки и посочи с вилицата си към папката на масата. — Донесе ми проектите ви. Очевидно са й направили голямо впечатление.
— Аха. Тя сподели някои от впечатленията си с нас в часа. — Отворих папката. Нашите еднакви теми бяха поставени вътре, листовете все още бяха прегънати от едната страна там, където Линет беше мачкала ъгълчетата им. Това все още ме вбесяваше.
— Тя направи някои сериозни забележки. — Съливан бутна чинията си встрани и качи краката си на масата. — Първо, отбеляза, че вашият проект очевидно е прекалено свободна интерпретация на задачата ми. Изкоментира, че принципно целият ми подход към класа ми е крайно небрежен. И освен това беше на мнение, че Джеймс се е държал арогантно в нейния час.
Не казах нищо. Като се замисля, забележките й не бяха съвсем неверни.
— Тя препоръча… да видя. Подай ми тази папка. Записах си го, защото не исках да забравя нещо. — Съливан протегна ръка и Пол предпазливо постави папката в нея. Извади един лист изпод нашите проекти. — Така… Препоръки. „Първо. Установи строги правила за задачите си и бъди готов да ги прилагаш старателно, особено с трудните ученици, а ти имаш поне един такъв. Второ. Поддържай дистанция между теб и учениците си, за да им вдъхнеш респект. Трето. Бъди особено непримирим към трудните ученици; при липсата на респект възникват проблеми с отношението и учениците започват да правят демонстрации“.
Свали листа и погледна първо мен, после Пол.
— После ми препоръча да ти кажа — кимна към Пол — да пренапишеш темата си, следвайки условията на задачата, преди часа в понеделник, за да имаш шанс да промениш оценката си от C на B, а на теб — кимна към мен — да пиша C и да ти кажа да пренапишеш своята тема преди понеделник, за да не получиш F.
Устата на Пол оформи широк кръг — бях сигурен, че дори не го осъзнава. Скръстих ръце на гърдите си и не казах нищо. Каквото и да направеше Съливан, вече го беше решил — и сляпа маймуна можеше да го види. Но в никакъв случай нямаше да се моля за по-висока оценка. Майната му.
Той плъзна папката на масата и скръсти ръцете си точно като мен.
— Така че имам само един въпрос, Джеймс.
— Давайте.
Посочи с брадичка проектите ни.
— Кой ще играе призрака? Мисля, че аз ще бъда чудесен призрак.
Пол направо се ухили, а аз също не издържах и пуснах лека усмивчица.
— Това означава ли, че няма да получа C за проекта?
Съливан свали краката си от масата.
— Означава, че не съм в добри отношения с правилата. Означава, че една заядлива учителка по драма няма да ми казва как да преподавам в класа си. Тази пиеса е убиец, момчета. Дори в този схематичен вид мога да го видя. Ще бъде странна самокритична сатира и не виждам защо да не покажете най-доброто от себе си и да не получите оценка. Но ще трябва да поработите повече от останалата част от класа — те имат само есета за писане.