— Изглеждаш уморена. — По някаква причина не ми харесваше да я виждам такава, уморена, също както не ми хареса да чуя как се разстройва, докато описваше лебеда фея, който се опита да я насили.
Тя дори не се замисли, преди да отговори, което, вече знаех, е най-голямото доказателство, че лъже.
— Не, не съм. — Извърна поглед встрани и после каза решително: — Ще разбера какво правят. Нямам какво да губя. Така или иначе ще умра до седмица, седмица и половина най-много.
Въздъхнах и притиснах ръцете си плътно до краката й, очаквайки да ме побият познатите студени тръпки. Нищо не стана.
— Обаче отново ще възкръснеш. Като феникс, нали? От пепелта. Така че няма да умреш наистина.
Ноала посочи с рязко движение към гърдите си.
— Това момиче ще умре. Всичко, което ме прави тази, която съм сега, ще изчезне. Само защото друго тяло ще излезе от пепелта, това не означава, че ще съм аз.
Плъзнах ръцете си нагоре по бедрата й и хванах дланите й, които лежаха отпуснати встрани на стола. Събрах ги в моите и ги задържах между нас, сякаш исках да ги скрия от света. Ръцете й бяха толкова деликатни и меки, с дълги грациозни пръсти. Нищо общо с моите квадратни широки длани, нито с прекалено мускулестите ми от многото свирене на гайдата пръсти.
— Щях да полудея, ако бях на твое място. Толкова си смела, че ме караш да се чувствам зле.
— Ти си смел — каза Ноала. — До глупост. Това е част от чара ти.
Поклатих глава.
— Това лято преди инцидента с колата знаех, че ще катастрофирам. Знаех го в мига, в който се събудих сутринта, за да отида на свиренето с групата. Знаех го през целия ден. И просто продължих да чакам да се случи. — Изсмях се горчиво. — Бях нервен през цялото време. И когато стана, си помислих само е, значи това било.
— Ти не можеш да четеш мислите ми. — Ръцете на Ноала бяха напрегнати в моите. — Направо съм изперкала. Нямаше да смяташ, че съм толкова смела, ако знаеше какво си мисля.
Погледнах я.
— А какво си мислиш?
Тя веднага сведе очи към ръцете си; нашите пръсти някак си се бяха сплели по-здраво. Моите — жилави, изписани, обвиваха изцяло нейните, които бяха болезнено крехки и небелязани.
— Колко е трудно. Колко е нечестно. Колко много ще боли да изгориш жива като вещица на кладата. — Изсмя се мрачно и зловещо.
— Защо отиваш тогава? След като знаеш, че ще умреш на кладата на Хелоуин, защо просто не се заключиш в някоя стая някъде? А когато Те запалят огньовете и поискат да влезеш в тях, им кажи да си заврат клечките кибрит там, където слънцето не огрява.
Ноала ми хвърли най-унищожителния поглед в историята на унищожителните погледи.
— Каква гениална идея. Никога не съм се сещала за това. И съм сигурна, че всичките ми предишни версии също никога не са си го помисляли. Идиот.
— Добре, добре. Разбрах. Това вероятно ще ми спечели още един критичен поглед, но все пак — наистина ли си сигурна?
— За какво? Че си идиот? — Ноала се засмя иронично, но пръстите й затрепериха в дланите ми. Стиснах ги по-силно, за да ги успокоя.
— Сигурна, че ще изгориш.
— Беше ли сигурен, че ще умреш в катастрофата?
Хвана ме. Направих гримаса.
— Просто знам, разбра ли? Всички знаят и милион феи са ми казвали, но дори и преди това, и без тях, аз го знаех. Не мога да понеса да бъда в близост дори до обикновена свещ. — Раменете й потръпнаха; вдигна ръце и ги обви около себе си, за да се успокои. — През изминалите години си мислех, че умирането ще бъде най-болезненото нещо, защото нямаше нищо друго, което да си струваше да помня. Нищо, което да не мога да направя отново в следващия си живот, нали разбираш? Но сега мисля, че най-много боли от друго — че ще забравя. Не искам да забравям.
— Какво се промени?
Ноала ме погледна и отвърна направо побесняла:
— Ти. Ти, задник такъв! Ти съсипа всичко. Ти направи всичко това да бъде невъзможно.
Когато казват „сърцето ми спря да бие“, е пълна глупост. Това, което се случва всъщност, е, че сърцето някак си заеква, сякаш се замисля за секунда дали наистина да спре, преди да си спомни, че ще бъде хубаво да го направи. О, мамка му, Ноала. Не и аз. Не глупавият, надут аз.
Тя се дръпна рязко от мен.
— Млъкни! Вече знам, че си задник.
— Е, какво облекчение.
Ноала ми спести повече коментар по тази тема и каза нещо друго: