— И ти ли си ученичка тук, Ноала?
Феята отмести погледа си от мен към Ди и видях как неприязънта направо струи от него. Това някак си ме изненада, защото не беше като ревността, която бях забелязал у Мегън. Беше… по-дълбока. Сякаш искаше да ме защити. Би трябвало да ми изкара акъла, но се почувствах добре.
— Уча много неща. — Ноала се усмихна на Ди; по-скоро беше измъчен опит за усмивка с оголване на зъбите. — Значи си приятелка на Джеймс?
Ди отвърна с фалшивата сценична усмивка, която ми беше позната от дните в старото ни училище.
— Познаваме се от девет години.
Ноала прокара ръката си през косата ми, трябваше да положа усилия да не затворя очи при допира й.
— Това е много време.
— Ние сме много добри приятели — каза Ди.
— Ясно.
Зад гърба на Ди Пол направи знак във въздуха сякаш дращеше с пръсти, а с устни оформи едно мяу.
— А вие откога се познавате, Ноала? — попита Ди.
— О, от около месец.
Усмивката на Ди замръзна отново.
— Е, значи отскоро.
Ноала също спря да се усмихва, и то така решително, сякаш подготвяше финалния си залп. Плъзна пръстите си по косата ми и ги обви небрежно около врата ми.
— О, не ми беше нужно много време, за да разбера какво съм открила. Но не трябва точно на теб да го обяснявам, нали? Ти го познаваш от девет години.
Ди се взираше в пръстите на Ноала и в начина, по който тялото ми цялото беше наклонено към нея, и лицето й леко се изопна.
— Да — отвърна тя. — Така е, няма нужда да ми го обясняваш. — Очите й шареха из нашата странна групичка: Мегън и двете й отворени кутии с храна, Ерик и китарата му, облегната на стената, Пол с опулените си кръгли очи, Ноала и пръстите й, заровени в тениската на гърба ми, и аз. Знаех как изглежда отстрани. Изглеждаше, че се справям добре без нея. Седях тук с моите приятели, смеехме се, похапвахме китайско, напълно доволни от живота си. А Ноала седеше на облегалката на стола ми и всеки можеше да си помисли, че е луда по мен и че сме заедно като истинска двойка.
Както би казал Кембъл: „Може да не е изумително, нито пък шокиращо, може да не е скандално, но ще ви кажа без всякакво съмнение: то е истина. И за това най-искрено съжалявам“.
Вярно беше. Аз наистина бях добре.
И искрено съжалявах.
Защото бях решил, че ще се почувствам страхотно, ако ситуацията се обърне и Ди се окаже на моето място, но не беше така. Видях изражението на лицето й — по-скоро липсата на изражение — и го разпознах веднага, защото го бях виждал прекалено често на моето лице преди това.
Тя измърмори нещо, за да оправдае тръгването си, и макар да съжалявах, не изпитвах чак толкова вина, че да я последвам. Не го направих заради Ноала. Бях сигурен, че макар феята да я мразеше, нямаше да ме спре да тръгна след Ди и да се опитам да облекча болката й.
Но вече нямах желание да я утешавам. Нима тя някога го беше правила за мен? Приключих с това.
Изпитах силно желание да целуна Ноала, защото тя ме беше освободила.
Ноала
Бях започнала да възприемам най-удобните столове на света, както ги наричаше Джеймс, като моето лично малко царство. Мислех си, че трябва да изляза и да изпълня обещанието си да разбера какво точно става тук, но малко преди полунощ Джеймс се измъкна от стаята си, за да ме види. Беше бос, стъпваше напълно безшумно и изглеждаше много сладък по тениска и спортния клин, с който обикновено спеше. Станах от стола, за да го пресрещна на половината път във фоайето, и от близо видях, че не изглеждаше само сладък, но и безкрайно изтощен. Големи торбички под очите му. Като се замисля, не можех да си спомня откога не беше спал.
— Привет, откачалке. — Личеше, че се чувства малко неудобно в мое присъствие сега, когато не правехме опити да се убием взаимно.
Стоях там с отпуснати отстрани на тялото си ръце.
— Привет, задник.
И после се целунахме. Не беше луда и страстна целувка, а просто нежно и леко докосване на устните, защото можехме да си го позволим. Почувствах се странно, сякаш бяхме напълно различни хора от тези, които бяхме по-рано през същия ден, когато аз се държах като строгия режисьор за пръв път през всичките си животи или когато Джеймс хапеше устните ми пред своята приятелка, не-гадже. Не беше лошо, просто странно. Не знам защо, но досега не смятах, че Джеймс е способен на такъв вид целувки.