Както винаги, тръгнах към музикантите, като наблюдавах линиите, които телата им очертаваха, докато освобождаваха мелодията от фиделите, флейтите и арфите. Застанах до тях и започнах да се олюлявам, оглеждайки безбройните феи на хълма, а сърцето ми следваше ритъма на бумтящия тъпан. Идеята да дойда тук ми се струваше много добра, тъй като танците освобождаваха задръжките и все някой щеше да се похвали с това, което правеше, но след като вече наистина бях тук, направо се смразих от неизмеримото множество на танцьорите и непосилността на задачата.
Някаква ръка хвана моята и ме издърпа встрани от музикантите. Обърнах се, като се препъвах, и видях един от дийна шии. Лицето и косата му бяха искрящо светли като вътрешната страна на свежо листо. Опитах се да се отскубна от хватката му, а стомахът ми се беше свил от притеснение.
— Почакай — каза той. Момиче от народа на дийна шии се появи до него; беше облечена с дълга бална рокля, разкъсана в долната си част — отдолу се показваха работни дочени панталони, покрити с множество верижки. Момчето, което държеше ръката ми, каза: — Исках само да проверя дали наистина си ти. Мислех, че си мъртва.
Издърпах пръстите му, все още впити в плътта ми, със свободната си ръка.
— И защо си смятал така?
Той се наведе по-близо към мен.
— Мислех, че и теб са убили. Защото общуваш с хората.
Момичето зад него прокара демонстративно пръст през гърлото си, в случай че не бях разбрала напълно смисъла на „убили“.
Спрях и опитах отново да го отблъсна.
— Кои сте вие?
Момичето каза:
— Аз съм Уна, а той е Брендън. — И после се засмя, сякаш това беше изключително забавно.
Присвих очи.
— И каква е причината за очевидния ви интерес към мен?
Брендън погледна към другите феи.
— Танцувай с нас — каза Уна, хвана с едната си ръка Брендън, а другата протегна към мен.
— Стискаш ме прекалено силно — изръмжа Брендън към нея, но освободи китката ми и нежно постави дланта си върху моята, сякаш ми предлагаше примирие. Когато се поколебах, добави: — Заради гайдаря е.
Хванах здраво ръката му.
И се понесохме в танца, само тримата, малък кръг в по-големия около нас. В един момент Уна се пусна и с грациозен подскок се завъртя във въздуха на сантиметър от главите ни. За секунда видях искрящ кръг над нас, приличащ на ефирна паяжина — тя падна върху ни и ни покри точно когато Уна отново хвана ръката ми.
Обзе ме странно чувство, сякаш звукът на музиката беше изсмукан от ушите ми и се беше превърнал в приглушено тананикане, носещо се от много, много далече.
— Не бихме искали някой да чуе разговора ни, нали? — каза Уна. — Продължавай да следваш стъпките на другите, за да не забележат. Отдай дължимото възхищение на сръчността ми, леанан шии.
— Направо невероятно — казах аз. — А сега, какво за гайдаря?
— Всъщност не става дума само за него — намеси се Брендън. — Каза го само за да дойдеш тук с нас. По-скоро се отнася за мъртвите.
— Което е свързано с гайдаря, защото той ще бъде един от тях — добави Уна със сияйна усмивка. — Както и ти. Така че май се отнася също и за теб.
— Първо, трябва да ни кажеш на чия страна си — продължи Брендън. — На страната на феите или на страната на хората.
— И не се опитвай да ни мамиш — предупреди ме все така лъчезарно Уна.
Продължаваха да ме стискат силно за ръцете, докато се въртяхме и танцувахме; чувствах се в капан. Не можех да лъжа, но не можех и да им кажа истината. Не можех да си представя какво щяха да направят, ако започнех да им говоря за чувствата си. Мълчанието ми увисна във въздуха като присъда.
Брендън наблюдаваше лицето ми определено със задоволство.
— Добре. Надявах се да си влюбена в гайдаря. Народът на дийна шии не изпитва чувства — особено към човешките същества, но точно сега имаме нужда от този човек. Ти си толкова близо до хората, колкото е възможно за една фея, а привързаността ти към гайдаря ме убеждава напълно, че можем да ти вярваме. Знам на коя страна ще застанеш.
Гласът ми беше суров.
— Какво искате от мен? Вече умирам. Нямам намерение да ви бъда момиче за поръчки.
— Нашата нова кралица — язвителността в гласа на Брендън се чу съвсем ясно — преследва неуморно човешките повелители на детелините, където и да отидат. Носят се слухове, че възнамерява да се съюзи с Господаря на смъртта и да унищожи силата на тези хора, които привличат феите, както светлината привлича пеперудите, но не знам каква нечиста магия смята да използва за тази героична цел.