— Но можеш да си сигурна, че ще има намесена кръв — каза Уна. — Много кръв!
— Да — съгласи се Брендън. — Човешка кръв. Хората ще пострадат. Не дийна шии.
— Тогава защо се намесвате? Особено ако не изпитвате чувства към човешките същества? — попитах аз.
— Едно е да си свободен — започна Брендън. — И съвсем различно да смениш един господар с друг. Въпросът е дали сме готови да заменим зависимостта си от повелителите на детелините за служба на рогатия господар? Да загубим отношенията си с хората само за да станем като загубените души и тъмните феи, които вече са под неговата власт? Наистина е трудно да следваш Елинор, защото тя води всички ни към това мрачно място.
Не можех да не се съглася.
— И какво искате да направя?
— Наблюдавай Повелителката на детелините — каза Брендън. — Постарай се да я опазиш на този Хелоуин.
Няма що, точно това горях от желание да правя през последния ден от живота си: да бъда бавачка на Ди.
— Малко ще бъда заета тогава — казах рязко аз. — Ще изгарям на празничната клада, не помниш ли?
— Затова ни трябва и гайдарят — отвърна Брендън. — Кажи му всичко. Той я обича.
Спънах се. Уна ми помогна да се изправя. Около нас танцьорите сякаш увеличаваха скоростта, музиката беше все по-трескава, по-настоятелна. Както се въртяхме, изведнъж зърнах Елинор и нейния консорт, които пристъпваха в средата на кръга. Въздухът потрепери от красотата й. Бъдещият крал на нашия свят хвърли крадешком поглед към своята любима, когато тя не гледаше към него, и за частица от секундата видях, че беше уплашен.
Препънах се отново.
— Май приключихме с танците — обърна се Уна към Брендън.
— Аз решавам кога съм приключила — прекъснах я аз. — Никой не ме познава, освен мен.
Но те пуснаха ръцете ми и звукът на музиката нахлу в ушите ми по-силно отпреди.
Въпреки това се завъртях на пръсти, много по-лека без тях. Останалите ми правеха път, докато танцувах сама. Ритъмът пулсираше в тялото ми, неумолимо, подлудяващо, в хармония с ритъма на сърцето ми. За миг си представих, че Джеймс е тук, на сборището, и танцува с мен. Щом мисълта оживя в съзнанието ми, вече не можех да я залича: загорелите му от слънцето ръце, обвити около талията ми, силното му тяло, плътно прилепнало и парещо до моето, наболата му брада, която жулеше кожата ми… Изпълни ме толкова пареща нужда, че не можех да дишам.
Беше като сън наяве. Тъпаните биеха, обещавайки безкраен танц и вечен живот, и аз затворих очи и се оставих на фантазията си…
Пръстите на Джеймс, притиснати до голата кожа на кръста ми, докато се носим в ритъма на музиката, ме възпламеняват. Той ухае на кожа и сапун, челата ни са допрени едно до друго, устните му притискат моите, бедрата ни са неразделни, телата ни се движат като съвършен хармоничен инструмент, извиващ се шеметно във всички посоки, нагоре, надолу, нагоре, надолу… Музиката ни понася и тласка безспирно напред — танцувай, танцувай, танцувай — и тялото ми крещи до полуда още, още, още.
Не знаех дали светът се върти или аз.
Желаех го. Толкова силно исках да бъде тук, да танцува с мен, че почти можех да чуя гласа му.
Ноала. Ноала. Отвори очи.
На хълма се стъмваше; нощта надвиваше светлината от кръговете на феите. Музиката заглъхваше. Чувах само тъпана, който продължаваше да бие с ритъма на сърцето ми.
По дяволите, Ноала.
Можех да видя звездите над мен и усещах аромата му, гайдата му, дъха му, кожата му.
Ноала, просто ми кажи какво да направя. Не знам какво да правя. Кажи ми как да ти помогна.
Мислех си само, че ако беше дошъл по-рано, можехме да потанцуваме заедно.
Създай текстово съобщение
248/200
До: Джеймс
Все още не мога да повярвам, че убих някого. Аз съм убийца. Знаеш ли какво направи Люк? Сви рамене. Лъгала съм се през цялото време. Истинският Люк изчезна, опитвах се да обичам призрак. Той знаеше какво ще ми се случи и не го спря.
От: Ди
Изпращане на съобщението: да/не
Съобщението ви не е изпратено.