Джеймс вдигна ръце в знак, че се предава.
— Ей. Нямам власт над подсъзнанието си. Не можеш да ме държиш отговорен за фантазиите ми по време на сън. Сериозно се съмнявам, че мога да танцувам така в реалния живот.
Докато се опитвах да уловя мислите му, внезапно забелязах нещо. Той вече не беше златист. Кога бях спряла да виждам музиката вътре в него? Не можех да си спомня последния път… И после разбрах. Знаех, че не той се беше променил. А аз.
Както лежах в тревата, вдигнах ръце и покрих лицето си.
— Не става дума за съня с танца. — Думите на Джеймс не бяха въпрос. Чух как приседна на земята до мен. — Станало ли е нещо през тази нощ?
— Не мога да чуя мислите ти — прошепнах, но не махнах ръцете си.
Джеймс мълчеше. Не можех да разбера дали защото не знае какво да каже, или защото внезапно е осъзнал колко важно е било това за мен. После се протегна и смъкна ръцете ми от лицето, защото след като не можех да чувам мислите му, поне трябваше да виждам изражението му. Но не гледаше към мен, а някъде надалече. Мислите му бяха напълно недостижими за мен, сякаш никога не бяха съществували.
— Кажи нещо. — Гласът ми звучеше жално. — Толкова е тихо. Кажи ми за какво мислиш.
— Добре дошла в живота ми — каза Джеймс. — На мен ми се налага да предполагам какво се случва в главите на хората. — Погледна ме и нещо, което видя на лицето ми, явно го накара да смекчи тона си. Сви рамене. — Чудех се дали е просто част от онова. От приближаването до Хелоуин. Видях Елинор. Тя каза, че тялото ти залинява все повече, все едно се износва, и че трябва да изгориш, за да останеш жива. Може би това е станало — износила си се.
— Не се чувствам износена. Чувствам се… — беше ме страх да го кажа.
Джеймс прокара пръстите си по вътрешната част на дланта ми, гледайки я така, сякаш беше изключително важно нещо.
— Знам. Виж, Ноала… — Поколеба се. — Елинор каза и нещо друго. Каза ми, че има начин да запазя спомените ти, ако го искам.
Стомахът ми се преобърна.
— И защо я е грижа за мен?
— Не знам. Може ли да ме е излъгала?
Поклатих глава, тревата изшумоля под главата ми. Сетих се за това, което ми бяха казали Брендън и Уна.
— Не. Но по-скоро би стояла отстрани и би гледала за забавление как изгарям.
Джеймс направи гримаса.
— Да, и аз това си помислих. Тя ми каза, че ако произнеса името ти седем пъти, докато изгаряш, ще запазя спомените ти.
— Моето истинско име? — Но това, което си мислех, беше — моите спомени?
Той кимна.
— Знаеш ли въобще какво означава това?
— Имам смътна представа, че да кажеш името си на глас, е доста лоша идея, нали? Така хората могат да те контролират, да се възползват от теб и да те карат да правиш ужасни неща — като перверзен секс, да гледаш филми със Стивън Сегал и други неща, които иначе никога не би направила.
— Ето защо никога не бих го казала на никого — допълних аз.
Джеймс се загледа в ръката си, спуснатите му клепачи прикриваха очите му.
— Да, знам.
— С изключение на теб. — Надигнах се така, че очите ми да са на едно ниво с неговите. — Но трябва да ми обещаеш нещо.
Очите на Джеймс бяха широко отворени, но не знаех дали от изненада или от притеснение. Не бях виждала досега нито едно от тези изражения.
— Да ти обещая какво?
— Обещай ми никога да не ме караш… да правя тези неща.
— Ноала — каза Джеймс тържествено. — Никога няма да те карам да гледаш филми със Стивън Сегал.
Той не знаеше. Нямаше и представа колко важно е това. Никой не казва на хората истинското си име. Никой.
— Обещай ми… обещай ми, че… — Не можех да се сетя какво да поискам да ми обещае. Сякаш човешкото обещание означаваше нещо. Те можеха да лъжат безнаказано.
Джеймс се наведе и за миг си помислих, че ще ме целуне. Вместо това просто обви ръце около мен и полегна, допирайки лицето си до моето. Можех да усетя ударите на сърцето му, спокойни, непоколебими и топли, наполовина по-бавни от моите; за разлика от това дишането му беше нервно и учестено. Една целувка никога не би могла да изрази това, което изпитваше, толкова ясно.
— Ноала. — Гласът му беше тих и някак странно пресипнал. — Не се страхувай от мен. Не е нужно да ми казваш нищо. Но аз… ще го направя за теб, ако го искаш. Знам, че сигурно има някаква уловка, но съм готов да опитам.