— Каква картина да ви нарисувам — на старо сливово дърво или на древен бор?
— Не, нито на едното, нито на другото, а картина на шестнадесетгодишно момче, високо пет стъпки и с две бенки на лицето.
— Няма да е трудно — рекъл художникът.
И не след дълго картината била готова. Момчето на нея приличало досущ на Шунтоку-мару и мащехата си отишла предоволна.
С този портрет тя забързала към Кийомидзу, а там го закрепила на едни стълб в задната част на храма.
После го заковала с четиридесет и седем от четиридесет и деветте гвоздея, а останалите два забила в очите.
Едва тогава, сигурна, че е успяла да навлече проклятие на Шунтоку, злата мащеха се върнала вкъщи. А там само рекла кротко: „Върнах се“, и се престорила на предана и вярна съпруга.
Три или четири месеца след като мащехата проклела Шунтоку, той заболял тежко (и ослепял). Тогава тя тайничко се зарадвала.
И заговорила лукаво на своя съпруг Нобуйоши:
— Господарю, повелителю мой, по всичко личи, че болестта на Шунтоку е много лоша. Не е редно да се гледа такъв болен в дома на богат човек.
Нобуйоши много се учудил и натъжил, но като размислил и разбрал, че наистина нищо не може да се направи, извикал Шунтоку и му казал;
— Синко, изглежда, че болестта, от която страдаш, е проказа и затова не можеш да останеш повече тук. Затова най-добре ще е да обиколиш като поклонник всички провинции с надеждата някое божество да се смили над теб и да те изцери. А хамбарите и складовете си няма да оставя на Отовака-мару, а само на теб. Шунтоку, така че трябва непременно да се върнеш.
Без да подозира колко проклета и зла е мащехата му, клетият Шунтоку я замолил тъжно:
— Скъпа майко, казаха ми, че трябва да се махна оттук и да се скитам като поклонник. Но вече съм сляп и няма да ми е лесно да странствам. Бих се задоволил да ям и един път на ден вместо три пъти; бих се радвал, ако ми разрешите да живея и в ъгъла на някой хамбар или пристройка, само и само да съм близо до своя дом. Не бихте ли ми позволили да остана, дори само за малко. Почтена майко, нека остана!
Ала тя отвърнала:
— Неразположението ти е само началото на страшната болест, затова е невъзможно да останеш повече тук. Трябва незабавно да напуснеш този дом.
Така Шунтоку бил изхвърлен от слугите навън, на двора, и оставен да страда сам.
А злата мащеха изкрещяла след него:
— Щом баща ти нареди така, длъжен си още сега да се махнеш!
А той отвърнал:
— Но вижте, аз нямам дори подходящи дрехи. Нужни са ми поне поклонническа роба и гетри, както и торбичка за събиране на милостиня.
Лошата жена се зарадвала, че толкова бързо и лесно се отървала от него, и начаса му дала всичко, което искал.
Шунтоку взел вещите, благодарил й и макар и толкова окаян, се приготвил за път.
Той облякъл робата, сложил си мамори — талисман, от дърво, а на врата си провесил торбичката. После обул сламените си сандали, завързал ги здраво, взел бамбукова тояга, сложил на главата си тръстикова шапка и като се простил с думите: „Сбогом, татко! Сбогом, майко!“, клетият Шунтоку се отправил на път.
Натъжен, Нобуйоши тръгнал да придружи сина си донякъде, като му говорел:
— Нищо не може да се направи, Шунтоку. Но ако благодарение на небесната милост на божествата, която се крие в този твой талисман, болестта ти бъде изцерена, веднага се върни при нас, сине мой.
Като чул тези мили бащини думи, младежът се почувствал по-добре и прикривайки лицето си с голямата тръстикова шапка, така че съседите да не го познаят, продължил пътя си сам.
Скоро обаче усетил, че краката едва го държат, и се уплашил, че няма да издържи дълго така. А и сърцето го теглело назад, към къщи. Тъй че той все току спирал, обръщал глава натам и още повече се натъжавал.
Тъй като му било трудно да си намира подслон, Шунтоку често трябвало да спи под някой бор или в гората. Но понякога щастието му се усмихвало и той успявал да се приюти в крайпътен храм сред статуите и изображенията на множеството буди.
Веднъж в сумрака на утрото, точно преди настъпването на деня, в онзи час, когато първи гарваните излизат и грачат, покойната майка на Шунтоку го навестила в съня му. И ето какво му казала:
— Синко, причината за твоето нещастие е магията на злата ти мащеха. Върви сега в Кийомидзу и моли богинята на храма за изцеление.
Шунтоку се събудил безкрайно удивен и се отправил към Киото, към храма Кийомидзу.
Един ден пътят го отвел до портата на дома на богаташ на име Хагияма. Шунтоку спрял и извикал:
— Дайте милостиня! Дайте милостиня!
Една прислужница го чула, излязла, дала му храна и се разсмяла високо:
— Как да не ти е смешно да дадеш нещо на такъв необикновен поклонник!