Кабинетът на Серадор се намираше само на няколко метра по коридора. Беше със същите размери, а и интериорът му беше до голяма степен като този на стаята, която Ейдийн току-що беше напуснала, макар че имаше някои елементи, отразяващи личния вкус на обитателя му. На три от стените имаше плакати в рамки на стадиона за кориди в Мадрид — „Плаца де лас Вентас“. На четвъртата стена, тази зад бюрото, се виждаха също поставени в рамки вестникарски първи страници, които описваха дейността на баските по време на събитията през осемдесетте години. По всички лавици из стаята имаше семейни снимки.
Депутатът седеше зад бюрото си. На дивана пък седеше Даръл Маккаски. Когато Ейдийн влезе, и двамата станаха. Серадор заобиколи бюрото си с широко разтворени ръце и състрадателно изражение. В кафявите му очи под посивелите вежди се четеше болка. Високото му тъмно чело се беше сбърчило под заресаната назад бяла коса. Меките му големи ръце се сключиха нежно около китките на Ейдийн.
— Госпожице Марли, толкова съжалявам — каза той. — Заедно с мъката си обаче се чувствам и доста облекчен, че не сте пострадали.
— Благодаря, господин депутат — рече Ейдийн и погледна Маккаски. Ниският, жилав и преждевременно посивял втори заместник-директор стоеше неподвижен, кръстосал ръце. Не си беше сложил маската на дипломатическо състрадание, което беше заляло цялата физиономия на Серадор: лицето му беше строго и неподвижно.
— Даръл — обърна се тя към него, — как си?
— Бил съм и по-добре, Ейдийн. А ти добре ли си?
— Не съвсем — отвърна тя. — Провалих се, Даръл.
— Какво искаш да кажеш?
— Трябваше да реагирам… различно — отговори Ейдийн. Надигналите се емоции я задавиха. — Виждах какво става и се провалих, Даръл. Просто се провалих.
— Това са пълни глупости — каза Маккаски. — Имаш късмет, че въобще си успяла да се махнеш от пътя на куршумите.
— С цената на живота на един невинен…
— Било е неизбежно — отсече Маккаски.
— Господин Маккаски има право — намеси се Серадор, който продължаваше да държи ръцете й в своите. — Не се самоизмъчвайте. Подобни неща са винаги много по-ясни в… в перспектива.
— Да де — рече Маккаски с едва прикрито раздразнение. — Обикновено всичко е много по-ясно след като се случи.
Ейдийн погледна Маккаски с недоумение.
— Даръл, какво има?
— Нищо. Нищо, освен че депутатът няма желание за каквито и да било дискусии в момента.
— Какво? — възкликна Ейдийн.
— Това би било крайно неподходящо — заяви Серадор.
— Ние обаче не сме на това мнение — отвърна Маккаски и пак погледна Ейдийн. — Депутатът Серадор твърди, че споразумението е било направено с Марта. Че единствено нейният опит и етнически произход му били дали възможност да убеди баските и каталунците да приемат евентуалното посредничество на САЩ.
Ейдийн изгледа Серадор.
— Марта беше уважавана и много опитна дипломатка…
— Невероятна жена — допълни Серадор прочувствено.
— Да, но колкото и опитна да беше като посредник, все пак не е незаменима — продължи Ейдийн.
Серадор я пусна и отстъпи назад. По лицето му се четеше неодобрение.
— Разочаровате ме, сеньорита.
— Така ли?
— Та вашата колежка току-що бе убита!
— Съжалявам, господин депутат — каза Ейдийн, — но в момента не става въпрос за моето отношение към случилото се…
— Права сте — съгласи се Серадор. — Става въпрос за опитността и сигурността. И докато не се уверя, че разполагаме и с двете, разговорите ще бъдат отложени. Не отменени, сеньор Маккаски, сеньорита Марли. Просто отложени.
— Депутат Серадор — намеси се Маккаски, — и двамата знаем много добре, че може да нямаме време за отлагане. Точно преди да пристигне госпожица Марли, ви обяснявах какви са препоръките й, за да ви убедя, че разговорите могат да се осъществят. Госпожица Марли има достатъчно опит, а освен това, както виждате, не е от най-плахите.
Серадор я погледна с неодобрение.
— Ние наистина можем да продължим — каза Маккаски. — Колкото до сигурността, нека за момент предположим, че от тази стая наистина излезе нещо. Например, че Марта е била истинската мишена на убиеца. Какво означава това? Че някой се опитва да прогони със сила американските дипломати. Опитват се да направят така, че страната ви да се разпадне.
— Възможно е целта дори да не е политическа — каза Ейдийн. — Марта мисли… Марта мислеше, че е възможно някой да се опитва да направи пари от едно въоръжено разцепление.
Серадор се прокашля и извърна поглед към бюрото си.
— Моля ви, господин депутат — продължи Маккаски, — имайте ни доверие. Кажете ни какво знаете. Ние ще отнесем информацията със себе си и ще ви помогнем да пуснете някакъв план в действие, преди да е станало прекалено късно.