Серадор бавно поклати глава.
— Вече говорих със съюзниците си в Конгреса. В момента те имат по-малко желание дори от мен да позволят вашата намеса. Трябва да ме разберете правилно, господин Маккаски. И преди сме говорили с разните сепаратистки партии — и много скоро ще продължим да го правим. Беше въпрос на моите лични надежди, че ако Съединените щати вземат участие в дискусиите неофициално и ако лидерите на двете страни бъдат убедени да направят съответните отстъпки, Испания ще бъде спасена. Сега обаче се опасявам, че ще трябва да разрешим проблема вътрешно.
— И как според вас ще завърши всичко това? — запита Ейдийн.
— Нямам представа — отвърна Серадор. — За съжаление знам само как трябва да завърши вашата връзка с всичко това.
— Да — каза тя. — Благодарение на смъртта на някой, който беше достатъчно смел… и отдръпването на друг, който не е толкова смел.
— Ейдийн! — скастри я Маккаски.
Серадор вдигна ръка.
— Всичко е наред, сеньор Маккаски. Сеньорита Марли просто е много изтощена. Предлагам ви да я отведете в хотела.
Ейдийн се вторачи в депутата. Нямаше да я придумат да си държи езика зад зъбите. Нито пък щеше да се откаже по средата. Това просто нямаше да стане.
— Добре — рече тя. — Играйте си предпазливо, господин депутат. Но чуйте какво ще ви кажа. Когато се занимавах с революционно настроените фракции в Мексико, винаги се стигаше до едни и същи резултати. Правителството винаги разчиташе да разбие бунтовниците с физическа сила. Това обаче никога не беше достатъчно да ги разбие напълно, разбира се — и тези, които създаваха размирици, просто минаваха в нелегалност. Не че процъфтяваха, но и не умираха. Умираха само хората, които попадаха под кръстосан огън. Точно това ще се случи и тук, господин Серадор. Не можете да стъпчете едно вековно недоволство, ако не използвате много голям ботуш.
— Оо! Вие да не би да си имате кристално кълбо?
— Не — отвърна тя рязко. — Просто малко опит в психологията на потисничеството.
— В Мексико — натърти Серадор. — Но не и в Испания. Ще разберете, че хората не са просто… как им казвахте вие? Имащи и нямащи. Те са също така много страстно свързани с наследството си.
— Ейдийн — каза Маккаски сурово и рязко. — Стига толкова. Никой не знае какво ще се случи. Тъкмо това беше целта на тези срещи. Трябваше да се занимаваме с откриването на факти, със споделянето на идеи, за да може да се даде шанс на мирно разрешение на напрежението.
— Но ние и сега можем да направим това — каза Серадор, отново влязъл в ролята си на дипломат. — Нямам никакво намерение да показвам неуважение към загубата на колежката ви, но в нейно лице загубихме само една от възможностите. Ще се намерят и други начини за предотвратяване на кръвопролитията. Непосредствената ни тревога в момента е да открием кой носи отговорността за това престъпление, а също така и как е излязла информацията от моя кабинет. А след това… ще видим.
— Но това може да отнеме седмици, месеци — каза Маккаски.
— Но пък едно прибързване, сеньор Маккаски, може да ни коства още човешки животи.
— Лично аз нямам нищо против да поема този риск — промърмори Ейдийн. — Цената на оттеглянето и бездействието може да се окаже много по-висока.
Серадор отиде зад бюрото си.
— Благоразумието е нещо различно и от двете. — Той натисна един бутон на телефона си. — Имах нужда от съдействието на добре известната сеньорита Макол. Тя вече не е сред нас. Търсех и може би пак ще ми се наложи да потърся помощта на Съединените щати. Мога ли все още да разчитам на нея, сеньор Маккаски?
— Знаете, че можете, господин депутат — отвърна Маккаски.
Серадор сведе глава.
— Gracias.
— De nada.
Вратата се отвори. В кабинета влезе млад адютант в тъмен костюм и застана с плътно прилепнали до тялото ръце.
— Ернандес — каза депутатът, — моля те, изведи гостите ни през частния изход и предай на шофьора ми да се погрижи да стигнат безопасно до хотела си. — Той погледна Маккаски. — Предполагам, че искате да стигнете дотам?
— За момента, да. Ако е възможно обаче, бих искал да отида и на мястото, откъдето се ръководи разследването.
— Разбирам. Доколкото си спомням, имате опит с прилагането на закона.
— Точно така — каза Маккаски. — Доста време прекарах във връзки с Интерпол, докато работех за ФБР.
Серадор кимна.
— Ще се погрижа за това, разбира се. Има ли още нещо, което мога да направя за някой от двама ви?
Маккаски поклати глава. Ейдийн не помръдна. Кипеше от гняв. Отново политика. Никакво лидерство, никакво въображение. Просто предпазливост. Щеше й се да си беше запазила малко mierda de perro за тази среща.