— Значи двете събития може би имат връзка — каза Худ.
— Разследваме в тази посока — отвърна Хърбърт.
— И откъде сте започнали?
Хърбърт беше по-настоятелен от обикновено, но това не беше изненада за никого. Беше станал такъв след събитията в Бейрут. Освен че искаше убийците да бъдат откривани и наказвани, това за него беше и важен начин да поддържа ума си буден. Единствената друга възможност беше да спре, да скърби и да трябва да се справя с чувството за вина.
— Нападението на Марта не прилича на начина на действие на групата „Хоумленд и Фрийдъм“ — обясни Хърбърт. — През февруари 1997-а те убиха един съдия от испанския Върховен съд — Жустис Емперадор. Застреляха го право в главата пред входа на сградата му.
— Това каква връзка може да има със смъртта на Марта?
— Съдията Емперадор е работил по дела, свързани с трудовото право — обясни Хърбърт. — Не е имал нищо общо с терористичните или политическите активисти.
— Нищо не разбирам.
Хърбърт скръсти ръце в скута си и обясни търпеливо:
— В Испания, както и в много други страни, съдиите, които се занимават с дела, свързани с терористични актове, получават бодигардове. Ама истински бодигардове, а не за камуфлаж. Поради което „Хоумленд и Фрийдъм“ обикновено се свързва с приятели и съдружници, за да каже нещо на управниците. Действат по този модел при доста убийства още от 1995 година насам, когато се опитаха да убият краля Хуан Карлос, престолонаследника Фелипе и министър-председателя Азнар. Провалът на тази операция имаше доста охлаждащ ефект.
— Никакви директни нападения повече — каза Худ.
— Точно така. Както и никакви важни фигури за мишени. Само атаки върху второстепенни, за да се раздрънка поддържащата структура.
Докато Хърбърт говореше, пристигнаха още двама — Лиз Гордън и служителката по печата Ан Ферис. Хърбърт видя как погледът на Ан улавя за миг погледа на Худ. По служебните коридори на Оперативния център се носеше слухът, че младата разведена жена е доста поувлечена по шефа си. Тъй като обаче Худ беше потаен — талант, който беше придобил като кмет на Лос Анджелис — никой не беше съвсем сигурен какво всъщност изпитва той към Ан. Знаеше се обаче, че дългите часове, които прекарваше в Оперативния център, са създали доста голямо напрежение в отношенията с жена му Шарън. А и Ан беше доста привлекателна и усърдна.
Само след секунда дойдоха и адвокатът на Оперативния център Лоуъл Кофи II и вторият заместник-секретар на Държавния департамент Керъл Ланинг. Слабата побеляла шейсет и четири годишна Ланинг беше много близка приятелка и учителка на Марта. Официално обаче не това беше причината, поради която тя сега беше тук. Худ я беше поканил да дойде в Оперативния център, защото извън границите на страната беше застреляна една американска „туристка“ и това беше проблем на нейния отдел по сигурността и консултантска работа към Държавния департамент — групичката от кол и въже, която се занимаваше с всичко: от подправяне на паспорти до американци, попаднали в някой чуждестранен затвор. Работата на Ланинг и екипа й беше да служат като връзка с чуждите полицейски управления при разследването на нападения над американски граждани. Също като Худ, и Ланинг беше с благ нрав и оптимистично настроена по природа. Сега очите й бяха зачервени, а тънките й правилни устни бяха свити в странно необичайна гримаса.
Последен пристигна Майк Роджърс. Прекрачи прага бързо, с широко отворени очи и някак стегнат гръден кош. Както винаги униформата му беше безупречно изгладена, а обувките — излъскани до блясък.
„Господ Бог да благослови генерала“ — помисли си Хърбърт. Поне външно Роджърс беше единственият, който, изглежда, се бореше вътрешно. Хърбърт се зарадва, когато видя, че Роджърс си е възвърнал част от твърдостта, която беше загубил в Ливан. На всички останали щеше да им се наложи да се позовават на нея, ако смятаха да продължат работата си тук и да помогнат на Даръл Маккаски и Ейдийн Марли в Испания.
Худ се върна при бюрото си и седна. Всички останали, освен Роджърс, заеха местата си. Генералът скръсти ръце, изправи рамене и застана зад стола на Керъл Ланинг.
— Както вече знаете — започна Худ, — Марта Макол е била убита в Мадрид към шест часа вечерта местно време.
Худ беше свел поглед към бюрото си. Хърбърт разбираше защо. Зрителният контакт щеше да го срине. А той трябваше да се справи със ситуацията.
— Нападението е било извършено, докато Марта и Ейдийн Марли са стояли до кабинката на часовоя пред Паласио де лас Кортес в Мадрид — продължи Худ. — Единственият стрелец е направил няколко изстрела от улицата, след което е избягал със специално чакаща го кола. Марта е починала на място. Ейдийн не е пострадала. Даръл се е срещнал с нея в двореца. Прибрали са се в хотела си с полицейски ескорт.