Худ преглътна и спря.
— Полицейският ескорт се е състоял от грижливо подбрани оперативни служители, прикрепени към Интерпол — продължи вместо него Хърбърт. — Което ще рече, че Интерпол ще продължи да ги наблюдава, докато останат на територията на Испания. Небрежността на охраната на двореца ни накара да се зачудим дали някои от нея не са били замесени в заговора — и затова се обърнахме към приятелите на Даръл от Интерпол за охраната на нашите служители, за да не разчитаме на назначени от правителството полицаи. За екипа от Интерпол разполагаме с много биографични данни още от времето, когато агент Мария Корнеха работеше с Даръл тук — във Вашингтон — добави Хърбърт. — Имаме доста голямо доверие на начина, по който отсега нататък ще се грижат за Даръл и Ейдийн.
— Благодаря, Боб — каза Худ. Очите му бяха влажни. — Тялото на Марта в момента пътува за посолството. Ще бъде докарано дотук със самолет колкото е възможно по-скоро. Опелото е в баптистката евангелистка църква в Арлингтън в сряда в десет сутринта.
Керъл Ланинг стисна очи. Хърбърт сведе поглед към ръцете си и понечи да каже нещо, но Худ го изпревари.
— Госпожо Ланинг, да ви налея малко вода?
Тя отвори очи.
— Не, благодаря. Ще се оправя. Да продължим.
Гласът и беше необичайно остър. Хърбърт хвърли бърз поглед към нея. Устните й вече бяха здраво стиснати, очите — присвити. Керъл Ланинг нямаше нужда от вода. Беше жадна за отмъщение. Хърбърт знаеше точно как се чувства тя в момента. След бомбардировката над посолството в Бейрут той изобщо нямаше да се замисли да опустоши целия град, само за да залови убийците на жена си.
Худ погледна часовника си и каза:
— Даръл ще позвъни след пет минути. — Обърна се към Плъмър и попита: — Какво ще правим с мисията, Рон? Ейдийн има ли достатъчно опит да продължи?
Плъмър беше нисък, с оредяваща кестенява коса и големи очи. На римския му нос бяха кацнали очила с плътни черни рамки. Беше с тъмносив костюм, който се нуждаеше спешно от химическо чистене, а на краката си носеше смачкани черни обувки. Чорапите му се бяха свлекли и набръчкали около глезените. Хърбърт не беше имал кой знае какво вземане-даване с него — Плъмър бе разузнавателен аналитик за западна Европа от ЦРУ. Плъмър обаче сигурно беше добър — никой, който обръщаше толкова малко внимание на външния си вид, нямаше да бъде тук, ако нямаше изключителен талант за работата си. Освен това Хърбърт беше хвърлил едно око на психологическата професиограма, която Лиз Гордън беше направила на Плъмър, преди да го наемат. Както Хърбърт, така и Плъмър ненавиждаха от дън душа шефа на Плъмър в ЦРУ. За Хърбърт това беше съвсем достатъчна препоръка.
— Не мога да кажа в какво разположение на духа се намира Ейдийн — каза Плъмър като кимна към Лиз Гордън. — Но иначе мога да потвърдя, че Ейдийн разполага с всичко необходимо, за да продължи.
— Ако се съди по досието й — каза Керъл, — тя няма кой знае колко опит в дипломатическата работа.
— Това е вярно — съгласи се Плъмър. — Методите на работа на госпожица Марли са доста по-недипломатични от тези на Марта. Но знаете ли? Може би тъкмо това е необходимо в момента.
— Това ми хареса — каза Хърбърт и погледна Пол. — Решили ли сте вече задачата да продължи?
— Няма да взема подобно решение, преди да съм говорил с Даръл — отвърна Худ. — Моята нагласа обаче е да ги оставим там.
— Защо? — попита Лиз Гордън.
Хърбърт не знаеше дали това е просто въпрос, или някакво предизвикателство. Стилът на Лиз понякога действаше доста сплашващо.
— Защото може да се окаже, че нямаме избор — обясни Худ. — Ако стрелбата е била случайна — а тази версия не можем да я отпишем, защото Ейдийн е жива и здрава, а втората жертва е мадридски пощенски служител — тогава убийството е просто трагичен инцидент и няма връзка с преговорите. Ако нещата наистина стоят така, няма смисъл да отлагаме провеждането на разговорите. Но дори стрелбата да е била предназначена точно за нас, ние не можем да си позволим да се скрием.
— Не да се крием — каза Лиз, — но няма ли да е по-благоразумно да отстъпим една крачка, докато не разполагаме със сигурна информация?
— Американската външна политика се определя от администрацията, а не от дулото на едно оръжие — обясни Ланинг. — Аз съм съгласна с господин Худ.
— Даръл може да се погрижи за сигурността чрез хората си от Интерпол — каза Худ. — Случилото се няма да се повтори.