— Пол — не отстъпваше Лиз, — причината, поради която споменах това, няма нищо общо с тактиката и разположението на бойните сили. Трябва сериозно да се замислите за едно нещо, преди да решите дали Ейдийн да бъде част от този процес, или не.
— И какво е то? — попита Худ.
— Точно в момента тя вероятно излиза от първата фаза на реакцията на стреса — шока — обясни Лиз. — Почти веднага ще последва контрашокът — бързо увеличаване на адреналиновите корови хормони — стероидните хормони. Ще бъде като напомпана.
— Ами това е добре, нали? — попита Хърбърт.
— Не, никак — отговори Лиз. — След контрашока обикновено настъпва фазата на резистентността. Емоциално възстановяване. Ейдийн ще започне да търси начин, чрез който да пусне на свобода тази енергия. Ако преди не е била особено дипломатично настроена, сега може да се превърне в неконтролируем снаряд. Това обаче не е най-лошата част.
— Как така? — изненада се Худ.
Лиз сви широките си рамене и се наведе напред към групата с лакти на коленете.
— Ейдийн е оцеляла при стрелба, в която е загинала партньорката й. От това произтича много силно чувство за вина. Вина, а и задължението да докара работата докрай на всяка цена. Тя няма да спи и по всяка вероятност няма да се храни. Обикновено човек не може да задържи много дълго време нивата на контрашока и резистентността.
— А какво означава „дълго“? — попита Хърбърт.
— Два-три дни в зависимост от човека — отвърна Лиз. — След което човек влиза във фазата на клинично изтощение. Това води до психически и физически срив. Ако във фазата на контрашока не бъде приложено лечение, има голяма вероятност нашето момиче да го чака доста дълъг престой в някой тих почивен дом.
— Каква е вероятността? — попита Хърбърт.
— Бих казала шейсет на четирийсет в полза на срива — отвърна Лиз.
Докато Лиз говореше, телефонът на Худ иззвъня. Щом тя свърши, той го вдигна. Помощникът му Бъгс Бенет му съобщи, че на линията е Даръл Маккаски. Худ включи Маккаски на конферентен разговор.
Хърбърт се отпусна назад в инвалидната си количка. До неотдавна подобно обаждане не би било възможно по линия, която не е специално обезопасена. Мат Стол обаче — служителят по поддръжка на оборудването за Оперативния център и местен компютърен гений — беше измайсторил дигитално устройство за смущения, което се включваше в мястото за говорене на слушалките на обществените телефони. Всеки, който се включеше в линията по някакъв начин, чуваше само статични шумове. Един малък спикър, който се прикачваше към специалното устройство откъм страната на Маккаски, филтрираше шума и му позволяваше да чува разговора съвсем ясно.
— Добър вечер, Даръл — каза внимателно Худ. — Пуснал съм те на конферентен разговор.
— Кой се обажда? — попита той.
Худ му каза.
— Трябва да ви призная — започна Маккаски, — че не можете да си представите какво означава човек да има зад гърба си тим като вас. Благодаря ви.
— Всички сме съпричастни на събитието — каза Худ и стисна силно устни. Поне за Хърбърт шефът му за първи път беше толкова близо до загубване на самообладание.
Худ се съвзе доста бързо.
— Как сте вие двамата? — попита Худ. — Имате ли нужда от нещо?
Състраданието беше съвсем искрено. Хърбърт винаги беше казвал, че когато става въпрос за искреност в правителството, Худ е в една съвсем самостоятелна категория.
— Все още сме доста покъртени — отговори Маккаски. — Сигурен съм, че и с вас е така. Мисля обаче, че ще се оправим съвсем скоро. Честно да ви кажа, Ейдийн изглежда в доста бойко настроение.
Лиз кимна разбиращо и тихо каза:
— Контрашок.
— Е как така? — попита Худ.
— Ами за малко да разкъса депутата Серадор на парчета, че е готов да се откаже — обясни Маккаски. — Аз й се поскарах, но трябва да си призная, че всъщност бях доста доволен от нея. Той за малко да го отнесе.
— Даръл — попита Худ, — Ейдийн при теб ли е в момента?
— Не, не е — отвърна Маккаски. — Оставих я в стаята й заедно с Гауол — първия помощник на нашия посланик. В момента разговарят по телефона с моя приятел от Интерпол Луис за мерките за сигурност в случай, че решите да ни оставите тук. Както казах, Ейдийн е доста изтощена, та исках да й дам време малко да дойде на себе си. Не исках обаче да се чувства така, сякаш сме я изолирали от целия процес.
— Добре си се сетил — похвали го Худ. — А сигурен ли си, че ти самият имаш сили да говориш в момента?
— Така или иначе трябва да свършим тая работа — отвърна Маккаски — и предпочитам това да стане сега. Още повече че знам със сигурност, че ще се почувствам много по-отвратително, когато осъзная напълно случилото се.