— Поради която причина местните репортери биват подкупвани да погребват историите — продължи Ан, — докато чуждестранните журналисти пък въобще нямат достъп до местопрестъпленията. И ЮПИ, и Ей Би Си, и „Ню Йорк Таймс“, и „Вашингтон Поуст“ са подали жалби до правителството, но без никакъв резултат. И това продължава вече повече от месец.
— Нашата собствена директна намеса в Испания започна точно преди три седмици — продължи Худ. — Депутатът Серадор се срещна тайно с посланика Невил в Мадрид. Среща при затворени врати, в американското посолство. Серадор казал на посланика, че е бил сформиран комитет, начело на който бил той самият, за да бъде проучено нарастващото напрежение между петте основни етнически групи в Испания. Казал, че през предишните четири месеца били убити или отвлечени повече от десетима етнически лидери, като нещата, за които спомена Ан, остават едно на ръка. Серадор поискал помощ за разузнаване по посока на няколко от групите. Невил се свързал с Керъл Ланинг в Държавния департамент, която пък отнесе въпроса до нас, включително и Марта.
Погледът на Худ се сведе едва забележимо.
— И ако си спомняте — намеси се бързо Хърбърт, — веднага щом Серадор видя дипломатическия ни списък, той изрично помоли да бъде изпратена Марта. Тя пък, от своя страна, нямаше търпение да сложи ръце върху ситуацията и да си я присвои. Така че и да мислите, и да не мислите, отношението към вас ще бъде такова.
— Така си е — промълви съвсем тихо Ан Ферис.
Худ вдигна поглед. Благодари и на двамата само с очи, след което се обърна към Керъл Ланинг.
— Така или иначе — заключи той, — това беше началото на нашата намеса.
— Какво искат всичките тези групи? — попита Ланинг. — Независимост ли?
— Някои от тях — отвърна Худ, обърна се към компютъра си и влезе във файла за Испания. — Според депутата Серадор основните проблеми са два. Първият касае двете фракции на баските. Баските съставляват едва два процента от общото население, но това не им пречи да са във война помежду си. По-голямата част от тях са упорити антисепаратисти, които искат да си останат част от Испания. Една много малка част — не повече от десет процента — са сепаратисти.
— Това означава нула цяло и два процента от населението на Испания — поясни Ланинг. — Доста нищожен брой.
— Точно така — съгласи се Худ. — Междувременно обаче има и един проблем, който назрява от доста дълго време, с кастилците от централна и северна Испания. Открай време те смятат, че те са Испания и че всички останали в страната не са.
— На другите групи се гледа като на незаконни заселници — каза Хърбърт.
— Точно така. Серадор ни уверява, че кастилците се опитват да снабдяват с оръжие сепаратистките фракции на баските, за да започне процесът на разединяването на малцинствените общности. Първо баските, после галицийците, после каталунците и накрая андалусците. Серадор получил сведения от разузнаването, че някои от другите групи може би водят преговори за съюзяване с цел политическа или дори военна крачка срещу кастилците. Един удар, свързан с правото на завладяване преди другите.
— И това не е само национален въпрос — намеси се Маккаски. — Моите източници от Интерпол ме осведомиха, че французите подкрепят баските антисепаратисти. Страхуват се, че ако баските сепаратисти се сдобият с твърде много власт, френските баски също ще се надигнат за оформянето на своя собствена държава.
— А дали има реална опасност от това? — попита Хърбърт.
— Да, има — отвърна Маккаски. — От края на шейсетте години, та чак до средата на седемдесетте френските баски са помагали на двата милиона баски в Испания да се борят срещу терора на Франциско Франко. Другарската връзка между френските баски и сепаратистки настроените испански баски е толкова силна, че баските — независимо дали са френски, или испански — просто приемат целия регион като северна и южна страна на баските съответно.
— Баските и кастилците са двете групи, които Серадор искаше да проучим незабавно — каза Худ. — Освен тях обаче имаме и каталунците — също в централна и северна Испания, — които съставляват шестнайсет процента от населението на страната. Те са изключително богати и влиятелни. Една огромна част от налаганите на кастилците данъци отиват за подкрепата на другите малцинства — особено на андалусците на юг. Те, от своя страна, също много ще се радват, ако останалите групи просто изчезнат.
— До каква степен ще се радват? — попита Ланинг. — До такава, че да работят за осъществяването на това?
— Като при геноцид ли? — попита Худ.