Ланинг сви рамене.
— Не са необходими повече от няколко души, които да запалят подозрения и омраза до такова ниво.
— Мъжете на яхтата са били каталунци — каза Маккаски.
— А каталунците винаги са били сепаратисти — рече Ланинг. — Преди шейсет години те са били една от ключовите сили при подклаждането на Испанската гражданска война.
— Вярно е — съгласи се Рон Плъмър. — Но каталунците също така имат и бункерен манталитет по отношение на другите раси. Обикновено геноцидът е резултат от съществуването на вече доминираща сила, която се опитва да насочи широко разпространения обществен гняв към някоя определена мишена. В този случай си нямаме работа с такова нещо.
— Склонен съм да се съглася с Рон — каза Худ. — За каталунците би било много по-лесно да упражнят финансов натиск върху нацията, отколкото да се обърнат към геноцида.
— Ще можем да проверим това по-подробно, след като открием кой още е бил на яхтата — каза уверено Хърбърт.
Худ кимна в знак на съгласие и отново се обърна към монитора на компютъра си.
— Освен баските, кастилците и каталунците имаме и андалусците. Те съставляват грубо около дванайсет процента от населението и биха се присъединили към всяка група, която е на власт, поради финансовата си зависимост. Галицийците са не повече от осем процента от населението. Те са хора земеделци — много испански по темперамент, по традиция независими и доста склонни да останат настрана от какъвто и да било възможен скандал.
— Значи — каза Ланинг — имаме една доста комплицирана ситуация. А като се има предвид постоянно променящата се история на взаимовръзките, мога да разбера защо искат да запазят диспутите в тайна. Онова, което не разбирам, е нещо, за което спомена господин Хърбърт — защо депутатът Серадор е искал да се види точно с Марта?
— Серадор я приемаше доста присърце, защото тя беше запозната с положението в Испания и владееше добре езика — обясни Худ. — А освен това му харесваше и че тя принадлежи към етническо малцинство. Казваше, че в нейния случай може да разчита, че ще е не само дискретна, но и ще вземе цялата работа присърце.
— Разбира се — каза Хърбърт. — Докато седя тук обаче си мисля, че точно тя би могла да бъде идеалната жертва за някоя от въпросните етнически групи.
Всички насочиха погледите си към него.
— Какво точно имаш предвид? — попита Худ.
— Значи, ако трябва да отговоря съвсем директно — каза Хърбърт, — каталунците са поддръжници на мъжкото превъзходство и освен това мразят чернокожите африканци. Става въпрос за вражда, възникнала преди цели деветстотин години, по време на войните с маврите. Ако някой иска да спечели каталунците на своя страна — а кой не би искал паралиите да са в неговия лагер?! — най-нормалното е да вземе на прицел някоя черна жена.
За известно време настъпи пълна тишина.
— Това предположение отива доста далеч, не мислите ли? — попита Ланинг.
— Не, никак — отговори шефът на разузнаването. — Виждал съм и случаи, в които връзката изглежда още по-малко директна. Тъжната истина е, че всеки път, когато започна да търся кални стъпки в канализацията на човешката природа, почти винаги стигам до онова, което съм очаквал.
— Серадор към коя етническа група принадлежи? — попита Майк Роджърс.
— Той е баск, генерале — долетя гласът на Маккаски, — като в досието му няма абсолютно нищо, което да свидетелства за антинационална дейност. Проверихме го подробно. Напротив. Гласувал е против каквото и да било сепаратистко законодателство.
— Може да е къртица — намеси се Ланинг. — Най-вредните съветски шпиони, които сме имали в Държавния департамент, бяха израснали в чистокръвния Дариен, Кънектикът и бяха гласували за Бари Голдуотър.
— Започвате да схващате — каза Хърбърт с усмивка. Той имаше шесто чувство за онова, което идваше: никой не е по-страстен от човека, преминал в друга вяра.
Ланинг погледна Худ.
— Колкото повече мисля върху току-що чутите думи на господин Хърбърт, толкова повече започвам да се тревожа. Преди сме попадали на ситуации, в които капанът е бил заложен от чуждестранните интереси. Нека за момент приемем, че се е случило точно това. Че Марта е била подмамена да отиде в Испания, за да бъде унищожена, каквато и да е причината за това. Единственият начин, по който можем да разберем истината, е, ако имаме достъп до всички етапи на разследването. Разполагаме ли с това, господин Маккаски?
— Аз лично не бих разчитал на подобно нещо — отвърна Маккаски. — Серадор каза, че ще се погрижи за това, но и двамата с Ейдийн бяхме изпратени направо в хотелските си стаи и оттогава не сме получили никаква вест.