В работата на шпионажа и разузнаването имаше смъртна опасност. Това се приемаше априори. Оперативните служители намираха в опасността и част от удоволствието от работата си. Въпреки случилото се с Марта в Испания, Оперативният център с чисто сърце можеше да каже, че прави всичко възможно да сведе рисковете до минимум. В момента убийството на Марта Макол се разследваше от Даръл Маккаски, Ейдийн Марли и Интерпол в Испания. Майк Роджърс и Боб Хърбърт проучваха докладите тук, а Рон Плъмър разговаряше с чуждестранните дипломати във Вашингтон и извън страната. Керъл Ланинг се съвещаваше с познатите си в Държавния департамент. Независимо дали ставаше въпрос за НАСА, Пентагона или Оперативния център, прочистването на каналите беше дяволски внимателно.
„Защо подготовката така и не беше направена достатъчно внимателно?“ — питаше се Худ. Къде бяха сбъркали?
Какво не бяха направили както трябва в този случай? Оперативният център не беше имал никакъв избор за това дали да изпрати Марта, или някой друг. След като Керъл Ланинг беше предложила нейното име и Серадор го беше приел, тя просто трябваше да отиде. Колкото до това защо Ейдийн действаше като нейна помощничка, а не Даръл, и това си имаше напълно логично обяснение. Ейдийн говореше испански, а Даръл — не. Серадор беше стигнал до поста си, тръгвайки от работническо семейство, Ейдийн също — Худ си помисли, че това може да им бъде от полза. А и дори Даръл да беше отишъл с тях, това вероятно нямаше да спаси Марта. Не и ако тя беше мишената на убиеца.
Въпреки всичко това обаче Худ се срамуваше, че системата се е провалила под неговото ръководство. Срамуваше се и се ядосваше.
В момента се ядосваше за толкова много неща, че не можеше да се съсредоточи върху нито едно. Ядосваше се на безцеремонния начин, по който беше отнет един човешки живот. Худ презираше убийствата, каквито и да бяха причините за тях. Когато беше започнал работа в Оперативния център, беше прочел един кодиран файл на ЦРУ за един малък ликвидационен отряд, сформиран по времето на управлението на Кенеди. От образуването му до 1963 година бяха ликвидирани над десет чуждестранни генерали и дипломати. От политическа гледна точка съществуването на подобна група беше напълно оправдано. От морална гледна точка обаче той не можеше да го приеме — макар и по този начин да бяха спасявани много други човешки животи.
Точно в това обаче се състоеше трагедията в смъртта на Марта. Не ставаше въпрос за смъртта на някой деспот, който е жертван, за да бъде подобрен животът на останалите хора, нито пък за някой терорист, с чието очистване е щяло да бъде предотвратено взривяване или стрелба. Някой беше очистил Марта, само за да изпрати послание. Послание!
Ядосваше се и на испанското правителство. Бяха помолили за помощ под формата на сателитно наблюдение, за да държат под око дейността на терористите, и я бяха получили. Когато обаче ставаше въпрос те да помогнат, бяха просто неузнаваеми. Дори и да имаха някаква информация за извършителите, не я споделяха. Малкото информация, с която разполагаше Оперативният център, беше дошла от Даръл Маккаски, който пък се беше сдобил с нея чрез връзките си с Интерпол. Никой не беше поел отговорност за убийството. Проучването, което Хърбърт беше направил на съобщенията по въздух и по факса до правителството и полицейските участъци, беше потвърдило това. Колата, с която се беше измъкнал убиецът, не беше открита нито от приземното разследване, нито от това, направено с хеликоптер, а от кабинета на Националното разузнаване в Пентагона не бяха открили нищо и чрез сателит. Испанската полиция търсеше cortacarro — автотенекеджийска работилница. Но ако колата беше закарана в нещо такова, то за всички беше ясно, че няма да бъде намерена, преди да са я разфасовали напълно. В момента се правеха химически тестове на куршумите, за да се види дали може да се открие произходът им. Докато пътят им бъдеше проследен, дори да се предположеше, че закупилият ги може да бъде идентифициран, следата вече щеше да е съвсем изстинала. В крайна сметка Маккаски съобщи, че пощаджията, загинал при инцидента, не е бил криминално проявен и че по всяка вероятност е бил просто случаен минувач.
Худ се ядосваше и на себе си. Не беше действал достатъчно прозорливо и не бе осигурил на Марта и Ейдийн прикритие, някой, който да пази гърба им. Може би стрелецът нямаше да бъде спрян, но поне щеше да е заловен. Само защото акцията беше съвсем чиста — служебна среща вместо директно подслушване или шпионаж, — той ги беше пуснал да тръгнат сами. Не беше очаквал никакви неприятности. Никой не беше очаквал подобно нещо. Охраната на конгреса имаше много добра репутация и нямаше никаква причина ефикасността й да се подлага под съмнение.