Човекът, който му се беше обадил обаче, очевидно се беше снабдил с него. Серадор все още се чудеше кой би могъл да е въпросният господин и за какво се беше опитал да го предупреди. Никой не можеше да знае, че си има вземане-даване с хората, които бяха убили американката. Единствено Естебан Рамирес знаеше това, но той не би го споделил с никого.
Тогава му хрумна да се свърже с телефонния секретар в кабинета си. Сети се също обаче, че по всяка вероятност този телефон се подслушва, но си струваше да рискува. Нямаше кой знае колко голям избор.
Преди обаче да успее да се обади, вратата се отвори и в стаята влязоха двама души.
Не бяха от полицията.
10.
Вторник, 00:04 ч. Мадрид, Испания
Полицейската организация по международната престъпност — известна на обществеността под името Интерпол — е основана във Виена през 1923 година. Предназначението е да представлява нещо като централно учреждение за полицейска информация. След Втората световна война организацията се разраства и променя програмата си, за да се съсредоточи върху контрабандата, наркотрафика, фалшифицирането и отвличанията. В днешно време сто седемдесет и седем страни по цял свят снабдяват организацията с информация. Тя има офиси в повечето от най-големите градове по света. В Съединените щати Интерпол поддържа активни връзки с Националното централно бюро.
Докато беше работил за ФБР, Даръл Маккаски беше поддържал интензивни връзки с не повече от десетина точно определени служители в Интерпол. Беше работил особено усърдно с двама от тях в Испания: Мария Корнеха — вълк единак от специалните служби, която беше живяла с Маккаски в продължение на седем месеца в Щатите, докато изучаваше методите на ФБР, и с Луис Гарсия де ла Вега — шефът на офиса на Интерпол в Мадрид.
Луис беше андалуски циганин с мургава кожа, черна коса, и размерите и физическата сила на мечок. В свободното си време даваше уроци по фламенко. Също като любимия си танц, Луис беше спонтанен, артистичен и изпълнен с въодушевление. Завеждаше едно от най-сериозните и най-добре информирани бюра на Интерпол в Европа. Ефективността и постиженията на служителите му бяха заслужили както завистливата омраза, така и дълбокото уважение на местната полиция.
Луис беше решил да отиде в хотела веднага след убийството на Марта, но събитията в Сан Себастиан го бяха накарали да поотложи посещението си. Пристигна малко след единайсет и половина вечерта, точно когато Маккаски и Ейдийн довършваха вечерята си.
Даръл посрещна дългогодишния си приятел с дълга прегръдка.
— Съжалявам за случилото се — каза Луис на английски.
— Благодаря — отвърна Маккаски.
— Съжалявам и че закъснях — продължи Луис, като успя най-сетне да се откъсне от прегръдката му. — Виждам, че сте се приспособили към начина, по който вечерят испанците. Ядат много късно вечер, след което потъват в дълбок сън.
— Всъщност — обясни Маккаски — чак сега успяхме да се възползваме от румсървиса. Освен това въобще не съм сигурен, че някой от двама ни ще успее да заспи тази вечер, колкото и добре да се нахраним.
— Разбирам — отбеляза Луис и стисна приятеля си за рамото. — Ужасен ден. Приемете съболезнованията ми още веднъж.
— Искаш ли да хапнеш нещо, Луис? — попита Маккаски. — Или може би малко вино?
— Не и докато съм на работа — отвърна Луис. — Отдавна би трябвало да си наясно с това. Но вие, моля, не се притеснявайте, довършете си вечерята. — Погледът му се спря върху Ейдийн и той се усмихна. — Вие сте сеньорита Марли, нали?
— Да. — Ейдийн стана и протегна ръка. Въпреки че се чувстваше и физически, и психически изтощена, когато се докосна до ръката на мъжа срещу себе си, тя усети някакъв живец. Той наистина беше привлекателен мъж, но не това я накара да усети внезапния прилив на енергия. След всичко, което се беше случило през този ден, тя беше твърде безчувствена, за да обръща внимание на подобни неща. Онова, което излъчваше той, беше чувството, че тя няма от какво да се страхува. Винаги беше реагирала много чувствително, когато усетеше подобно нещо у някой мъж.
— Съжалявам за голямата загуба — каза Луис. — Радвам се обаче, че вие сте добре. Добре сте, нали?
— Да — отвърна тя, докато сядаше. — Благодаря за загрижеността ви.
— Mi delicia — рече той. — Моля ви. — Придърпа един фотьойл и се присъедини към тях на масата.