Маккаски продължи да яде пикантната си яребица.
— Е?
— Мирише много вкусно — каза Луис.
— То си е вкусно — отвърна Маккаски и присви очи. — Нещо го увърташ, Луис.
Луис потри тила си.
— Да — призна си той. — Увъртам за „важните неща“, както казвате в Америка. Но не е, защото имам нещо важно. По-скоро е, защото нямам нищо. Само размисли. Идеи.
— Твоите размисли обикновено вършат толкова работа, колкото и фактите, с които разполага някой друг — рече Маккаски. — Имаш ли нещо против да ги споделиш с нас?
Луис отпи от чашата вода на Маккаски и направи неопределен жест към прозореца.
— Навън е ужасно, Даръл. Просто ужасно. Че на всичкото отгоре става и все по-лошо. Избухнаха няколко съвсем малки бунта срещу баските и срещу каталунците в Авиля. Сеговия и Сория.
— Които до един са кастилски региони — намеси се Ейдийн.
— Да — съгласи се Луис. — И полицията там май не прави всичко възможно да предотврати подобни изблици.
— Полицията също действа по законите на етническите различия — каза Маккаски.
Луис бавно кимна.
— Никога не съм бил свидетел на подобно… дори не знам как да го нарека…
— Колективно безумие — притече се на помощ Ейдийн.
Луис я изгледа.
— Не ви разбирам.
— Точно за това ни предупреждават психолозите, когато говорят за идващото хилядолетие — обясни Ейдийн. — За страха, че всички ще навлезем в него, но че повечето от нас няма да оцелеят. И резултатът: усещането за смъртност, което води до масова паника. Страх. Насилие.
— Да, права сте — каза Луис. — Имам чувството, че всички сме заболели от някаква душевна или физическа треска. Хората ми, които са ходили по онези региони твърдят, че там витае някакво чувство за омраза и възбуда, почти осезаемо. Много странно.
Маккаски се намръщи.
— Надявам се нямаш предвид, че убийството на Марта е част от пристъп на масова психоза, нали?
Луис махна с ръка.
— Не, разбира се, че не. Само отбелязвам, че там наистина се случва нещо доста странно. Нещо, на което никога не съм бил свидетел. Нещо като че ли надига глава, приятели. Нещо, което, струва ми се, е доста добре планирано.
— И що за „нещо“ е това? — попита Маккаски.
— Яхтата, която потъна край Сан Себастиан, е била взривена с С-4 — отвърна Луис. — Върху някои от останките са намерени следи.
— Това вече го чухме и от Боб Хърбърт — каза Маккаски. — Продължавай де! В тона ти има и едно „и“…
Луис кимна.
— Единият от загиналите — Естебан Рамирес — навремето е бил куриер на ЦРУ. Яхтите на неговата компания са били използвани за контрабандно пренасяне на оръжия и хора до различни точки по целия свят. Известно време се носеха доста слухове за цялата тая работа, но сега те ще започнат да звучат на много по-висок глас. Хората тук ще започнат да говорят, че е бил унищожен от американски агенти.
— А ти мислиш ли, че ЦРУ е било замесено в нападението, Луис? — попита Ейдийн.
— Не. Те не биха направили нещо толкова шумно и очевидно. Нито пък щяха да действат толкова бързо в отмъщение за убитата ви колежка. В политическите среди обаче ще се заговори доста шумно по този въпрос. Никой не говори повече от хората в правителството. Знаеш това, Даръл.
Маккаски кимна.
— А испанските поданици ще чуят тия приказки — продължи Луис — и мнозина ще им повярват и ще се опълчат против американците тук.
— Според Боб Хърбърт, с когото разговарях днес — каза Маккаски, — Управлението е също толкова изненадано от нападението срещу яхтата, колкото и всички други. А Боб винаги успява да отсее най-важното от бюрократичните двусмислици. Винаги разбира кога се опитват да го баламосат.
— Съгласен съм, че по всяка вероятност ЦРУ няма нищо общо със случилото се — каза Луис. — Ето ви значи един вероятен сценарий. Убита е американска дипломатка. Това изпраща послание до вашето правителство да не се меси в испанските вътрешни работи. После загиват и хората, които са я убили. Записът на касетата съобщава на цяла Испания, че мъртвите каталунци и техният съучастник баск — депутатът Серадор — са безмилостни убийци. И това обръща останалата част от народа срещу тези две групи.
— И с каква цел? — попита Маккаски. — Кой ще има полза от една гражданска война? Икономиката ще бъде опустошена и всички ще пострадат.
— Доста дълго мислих за това — каза Луис. — По закон държавната измяна се наказва като углавно престъпление и се отнемат всички авоари. Отнемането на бизнеса от ръцете на каталунците ще спомогне за по-равномерното разпределение на властта сред другите групи. По всяка вероятност и кастилците, и андалусците и галицийците ще имат изгода от цялата работа.