— Задръж за малко — намеси се Ейдийн. — Какво ще спечелят каталунците и баските, ако обединят силите си?
— Каталунците контролират сърцевината на испанската икономика — отвърна Луис, — а една основна група сред сепаратистки настроените баски имат огромен опит в терористичната дейност. Това са важни допълнителни аспекти, ако някой се опитва да парализира една нация, за да може след това да я завладее.
— Първо атакуваш физическата и финансовата инфраструктури — каза Маккаски, — а след това се появяваш и спасяваш нацията като рицар на бял кон.
— Точно така. За съвместни усилия имаме доказателства и от разузнаването — не от първа ръка и не достатъчни, за да действаме, но все пак става въпрос за планиране на някакви съвместни действия.
— И как сте се сдобили с тази информация? — попита Маккаски.
— Източникът ни бе дългогодишен служител на яхтата на Рамирес — отвърна Луис. — Много добър човек. Загина при експлозията. Докладваше ни за редовни срещи на Рамирес с някои ключови фигури от промишлеността, както и за нередки пътувания из Бискайския залив.
— Страната на баските! — възкликна Маккаски.
Луис кимна.
— Рамирес редовно слизал на брега. Нашият информатор разказваше, че с него винаги слизал и бодигард, по всяка вероятност член на неговата „фамилия“. Нямаше представа с кого се е срещал там Рамирес, нито пък защо. Знаеше само, че през последната половин година срещите зачестили от една на месец до една на седмица.
— Има ли някаква вероятност информаторът ви да е играел двойна игра? — попита Маккаски.
— Искаш да кажеш да е продавал тази информация и на някой друг? — попита Луис.
— Точно това има предвид.
— Предполагам, че е възможно — каза Луис. — Очевидно е имало някой външен човек или пък група, които са знаели за плановете на Рамирес и хората му и които са направили всичко възможно нещата да се провалят. Въпросът е кой е това. Първо на първо, който и да е този човек или група, който е попречил на Рамирес и хората му, той е знаел, че убийството на вашата дипломатка ще бъде извършено.
— Защо мислиш така? — попита Маккаски.
— Защото на яхтата е имало подслушвателни устройства и прикачено взривно устройство още преди убийството на Марта — обясни Луис. — Записали са признанията на касета, човекът, който е убил Марта, е пристигнал и яхтата е хвръкнала във въздуха.
— Правилно — рече Маккаски. — Съвсем като по учебник.
— Всичко до този момент е направено като по учебник съгласи се Луис. — Знаете ли, приятели, като се заговорихме за гражданска война — има доста хора, които са на мнение, че предишната така и не е завършена наистина. Че различията просто са били позакърпени… как да го кажа?
— Временно? — предположи Ейдийн.
Луис я посочи с пръст.
— Точно така.
Ейдийн поклати глава и каза:
— Можете ли да си представите огромното влияние, което един човек — не група, а индивид — може да окаже, като доведе до окончателен край на борбите?
И двамата насочиха погледите си към нея.
— Новият Франко — каза Луис.
— Естествено — съгласи се Ейдийн.
— От тази мисъл ме побиват тръпки — каза Маккаски.
— Също като изборния рекет в стария Бостън, за който ми разказваше баща ми, — продължи Ейдийн. — Някой си наема разни престъпници да тероризират собствениците на магазините. И после един ден просто взема една бейзболна бухалка, застава пред рибния магазин, обущарската работилница или будката за вестници и разгонва всички гадни копелета — които, разбира се, сам е наел. И какво става? Става това, че той веднага се кандидатира за някой обществен пост и събира всички гласове на работещите избиратели.
— Същото може би се случва и тук в момента — каза Луис.
— Много е възможно.
— Ти, Луис, познаваш ли някой, който да пасва на подобно описание? — попита Маккаски.
— Madre de Dios, политиците, служителите и бизнесмените, които могат да го направят, са безброй — възкликна Луис. — Ние обаче решихме следното. Някой в Сан Себастиан взривява яхтата. Някой друг отнася касетата в радиостанцията. Независимо от това дали тези хора са все още там, или не, все трябва да има някаква следа. Помолихме една от сътрудничките ни да отиде и да поогледа мястото. Ще я откарат с хеликоптер след… — той погледна часовника си, — след два часа.
— Искам да отида с нея — каза Ейдийн, остави салфетката си на масата и стана.
— Много ще се радвам, ако отидете — каза Луис и погледна Маккаски някак стреснато. — Ако ти, разбира, се нямаш нищо против.
Маккаски го изгледа с лека насмешка.
— Защо, кой ще се качва там?