— Мрачни вести — започна Хърбърт, щом влезе с автоматизираната си инвалидна количка. — Германците току-що са отказали да участват в големия футболен мач, планиран за утре в Барселона на олимпийския стадион. Заявили, че се притесняват от „нагласата за прояви на насилие“ в Испания.
— Неявяването на мача ще бъде ли отчетено като загуба на Германия? — попита Худ.
— Много си прав да задаваш този въпрос — отвърна Хърбърт. — За нещастие отговорът му е „не“. — Той извади някаква разпечатка от едно джобче отстрани на количката си. — Международната футболна федерация е постановила, че в една страна, където — цитирам: „има значително влошаване на качеството на услугите или основателен страх за сигурността, гостуващият отбор може да поиска отлагане до отминаване на въпросните неуредици“. Това, което в момента става в Испания, със сигурност отговаря на цитираното изискване.
— Което пък, от своя страна, по всяка вероятност ще предизвика още повече безредици заради недоволството на футболните запалянковци — намеси се Плъмър. — Така положението ще продължи да се влошава.
— Казано съвсем накратко — да — съгласи се Хърбърт. — Утре сутрин министър-председателят ще се появи по телевизията, за да помоли всички да запазят спокойствие. Военният министър обаче вече е тръгнал на обиколка по най-големите градове в три кастилски провинции, за да задържи избухването на размирици, докато полицията си седи със скръстени ръце. Местните жители в тези провинции винаги са мразели открито каталунците и баските, които работят там. Цялата история около Серадор и групата в Сан Себастиан е капчицата, която преля чашата.
— Въпросът е — накъде ще тръгнат нещата? — каза Худ.
— Ще имаме повече предположения след изявлението на премиера — отвърна Плъмър.
— На теб какво ти подсказва шестото ти чувство? — не се задоволи с този отговор Худ.
— Положението вероятно ще се влоши — отговори Плъмър. — Испания винаги е била пъстра мозайка от най-различни етнически групи — в това отношение прилича до голяма степен на бившия Съветски съюз. Ситуация, която силно поляризира отношенията между етническите групи, каквато е тази, е трудна за овладяване.
Худ погледна Роджърс.
— Майк?
Генералът, който се беше облегнал на стената, помръдна съвсем бавно — очевидно още не беше оздравял напълно.
— Военните лица в Португалия, с които вече разговарях по темата, са изключително загрижени. Не могат да се сетят за ситуация, в която напрежението да е било ескалирало до такава степен.
— Сигурен съм, че знаеш, че от Белия дом са се свързали с посланика ни в Испания — каза Хърбърт. — На служителите там им е било наредено да барикадират добре посолството.
Худ кимна. Шефът на Националната служба за охрана Стив Бъркоф му се беше обадил преди половин час да му съобщи, че посолството в Мадрид е нащрек. Пропуските за военния персонал били сменени, а целият останал персонал бил получил заповед да остане на територията на посолството. Част от хората се страхували от нови атаки срещу американски поданици. Но по-важното беше, че американците могат да бъдат въвлечени в общите прояви на насилие, които вече кипели осезаемо под повърхността.
— НАТО има ли някаква юрисдикция в случая? — попита Худ.
— Не — отвърна Роджърс. — Те не са част от вътрешната полиция. Консултирах се с генерал Роше — главнокомандващ на Обединените сили в Централна Европа. Той е доста консервативен и не иска да се намесва.
— Ако баските бъдат нападнати, с намесата на френските баски нещата няма много дълго да останат само вътрешен за Испания проблем — намеси се Плъмър.
— Прав си — каза Роджърс. — Въпреки това обаче НАТО няма да иска да пренебрегне основното си предназначение, което се състои в това да разрешава по мирен път конфликтите между страните членки в организацията.
— Познавам Уилям Роше — каза Хърбърт — и не мисля, че трябва да го съдим за становището му. НАТО все още си носи обицата на ухото от сръбско-босненския конфликт през деветдесет и четвърта. Сърбите непрестанно нападаха определените за убежища места въпреки заплахата от въздушни нападения от страна на НАТО, но с ограничени средства. Ако нямаш намерение да се впуснеш с всичко, с което разполагаш, по-добре да стоиш настрана.
— Както и да е — каза Роджърс. — Има нещо, което е по-всеобхватно. Ако Португалия, Франция или някое друго правителство от региона реши да постави военни сили в бойна готовност, това може да доведе до криза в целия регион.