Норберто Алказар направи немощен жест назад, в очите му започнаха да се събират нови сълзи.
— Опитах се да му помогна. Трябваше да бъда по-настойчив. Но Адолфо… Адолфо знаеше много добре в какво се е въвлякъл.
Мария пристъпи още по-близо до отеца. Беше висока колкото него. Погледна го право в зачервените подпухнали очи и каза:
— Отче, моля ви, помогнете ни. В какво се беше въвлякъл Адолфо?
— Не знам — отвърна свещеникът. — Когато пристигнах, вече беше много зле и говореше несвързано.
— Значи е бил още жив? — попита Мария. — Трябва да се опитате да си спомните, отче. Какво точно каза? Думи, имена, места… всичко.
— Нещо за града — отвърна Норберто. — За някаква църква. Каза някакво име, но не знам дали е на човек, или е място — Амадори.
Мария го изгаряше с поглед.
— Генерал Амадори?
— Възможно е — отвърна Норберто. — Той… той наистина спомена генерал. Не знам. Не се разбираше почти нищо.
— Разбира се — каза Мария. — Отче, знам, че ви е много трудно, но е и много важно. Имате ли някаква представа кой може да го е направил?
Той поклати глава и изхлипа:
— Адолфо беше тръгнал за радиостанцията снощи. Това е всичко, което знам. Нямам представа какво е правил там, освен че е предал една касета със запис. Върнах се тази сутрин на път за благословията на улова. Исках да видя дали е добре. И го намерих така…
— Не сте видели никого да влиза или излиза?
— Никого.
Мария продължи да го гледа. Челото й се беше покрило със ситни бръчици, погледът й беше направо изпепеляващ.
— Само още един въпрос, отче. Можете ли да ни кажете къде се намира корабостроителницата на Рамирес?
— Рамирес — каза само свещеникът и пое дълбоко дъх. — Долфо го спомена. Каза, че Рамирес и приятелите му били отговорни за убийството на някаква американка.
— Да — каза Мария и посочи с палец зад себе си. — Убиха колежката на тази жена.
— О, съжалявам — обърна се Норберто към Ейдийн. Погледът му отново се върна към Мария. — Но Рамирес е мъртъв. Моят брат… се погрижи за това.
— Знам — каза Мария.
— Какво искате да правите при хората на Рамирес?
— Да си поговорим с тях — отвърна Мария. — Да разберем дали те имат нещо общо с цялата работа. — Тя кимна към трупа на Адолфо. — Да се опитаме да предотвратим нови убийства, да попречим на борбите да се разрастват.
— Мислите ли, че е възможно?
— Ако стигнем при тях навреме — отговори му Мария. — Ако разберем какво точно знаят за Амадори и неговите хора. Но моля ви, отче. Трябва да побързаме. Къде е работилницата?
Норберто отново пое дълбоко дъх.
— На североизток. Ще дойда с вас.
— Не — отсече Мария.
— Това е моята енория…
— Прав сте — съгласи се тя. — И вашата енория се нуждае отчаяно от помощта ви. Аз обаче не. Ако хората се паникьосат, ако страхът им прогони туристите, помислете си само какво ще стане с целия този район.
Норберто закри лицето си с ръце.
— Знам, че ви моля за прекалено много — продължи Мария. — Но вие трябва да ме послушате. Аз отивам в корабостроителницата, за да говоря с работниците. Ако наистина става това, което си мисля, тогава знам кой е врагът. И може би не е твърде късно той да бъде спрян.
Норберто вдигна поглед.
— И Долфо си мислеше, че знае кой е врагът. Плати за тази илюзия с живота си. А може би дори и с душата си.
— Хиляди други може да го последват, ако не побързам — каза Мария. — Ще се обадя на местната полиция от колата си. Те ще се погрижат за брат ви.
— Аз ще остана при него дотогава.
— Разбира се — съгласи се Мария и се обърна към Ейдийн.
— Ще се моля и за вас двете.
— Благодаря — каза Мария, спря и отново се обърна към свещеника. — И понеже заговорихте за това, отче, молете се и за този, който се нуждае най-много от молитвите ни. Молете се за Испания.
След минутка двете жени вече бяха в колата и се движеха на североизток над реката.
— Наистина ли смяташ да говориш с работниците? — попита Ейдийн.
Мария кимна и каза:
— Направи ми една услуга. Обади се на Луис. Става автоматично със звездичката и седмица след това. Помоли го да открие координатите на генерал Рафаел Амадори. Обясни му защо.
— Без кодирани изречения?
Мария поклати глава отрицателно.
— Ако Амадори ни чува по някакъв начин и тръгне по петите ни, толкова по-добре. Ще си спестим усилията да го търсим.
Ейдийн набра номера. Клетъчният телефон на Луис иззвъня само веднъж и той веднага вдигна. Ейдийн предаде молбата на Мария и му разказа за Адолфо. Луис обеща веднага да се захване с поръчката, след което щял да им се обади. Ейдийн затвори телефона.