— Пол спомена парите, които могат да бъдат загубени от криза в туризма — каза Мариус. — Ние следим много внимателно действията на испанската полиция и на военните. Реагират много бързо, когато трябва да потушат прояви на насилие в особено популярни туристически райони. Това — допълни той, — разбира се, може и да се промени, ако конфликтът излезе извън контрол или ако полицията бъде провокирана така, както стана при Портата на предателя.
— Което всъщност — прекъсна го Бъркоф — е най-същественото в момента. Точно поради тази причина президентът обмисля да изпрати войска. Трябва да се обръща внимание на всеки вътрешен конфликт, когато протестите се превърнат в открити бойни действия. Когато емоциите надделеят над здравия разум. Когато желанията се превърнат от „Искам да си спася икономиката“ в „Искам да си спася живота“. Когато това стане…
— Ако стане… — поправи го Мани.
— Добре де — съгласи се Бъркоф. — Ако се случи, туристите — както американски, така и всякакви други — няма да има на кого да разчитат.
Докато Бъркоф говореше, Худ получи по електронната поща кодирано съобщение от Маккаски и направи знак на Роджърс да се приближи. Започнаха да четат заедно.
„Пол, оперативната агентка докладва, че баскът, който е взривил яхтата, е бил убит от каталунска група. Отиват на среща с ударния отряд. Оценка: мотивът е бил отмъщение, а не въпрос на политика. Предупредих я, че може да пострада, ако я разпознаят като оцелялата при нападението на М.М. Тя не мисли, че тези хора вървят по такъв план. Склонен съм да се съглася, че обстоятелствата са се променили. Кажи, ако искаш да я прибера от терена. Взривилият яхтата очевидно е работел за някой си генерал Амадори. В момента го проверяваме. Местните файлове на НАТО за генерала, изглежда, вече са прочистени, но в това няма нищо изненадващо.“
Худ изпрати отговор, че е приел съобщението, а също така поздрави до Ейдийн и Мария за разузнавателната им дейност. Въобще не му харесваше, че Ейдийн трябва да се намира толкова близо до членовете на групата, която беше уредила убийството на Марта. Особено след като той, първо на първо, ги беше оставил безотговорно така открити за подобно нападение. Мария обаче беше изключително добър агент. Двете с Ейдийн можеха да се подкрепят много добре, поради което Худ съобщи на Даръл, че може да остави жените да се срещнат с въпросните персони.
— Господин Бъркоф — каза Мани, — вашите опасения са много основателни. Струва ми се обаче, че трябва да изчакаме, за да видим дали испанското правителство може само да потуши недоволството.
— Засега не показват кой знае колко основания да им се вярва — каза Бъркоф. — Не успяха дори да опазят депутата Серадор достатъчно дълго, че да бъде разпитан.
— Допуснати са доста грешки — съгласи се Мани. — Всички бяха сварени неподготвени. Не трябва обаче да правим генерални изводи от тези грешки.
— Говори Пол Худ. Вие какво препоръчвате, господин генерален секретар?
— Моят съвет, господин Худ, е да дадем на министър-председателя още един ден да поработи по въпроса. Той е повикал съветника си по военните въпроси при гражданско неподчинение и в момента правят план за справяне с помощта на всички възможни ресурси.
Роджърс се наведе към телефона.
— Сър, говори генерал Майк Роджърс — заместник-директор на Оперативния център. Ако премиерът или пък хората му се нуждаят от някаква военна или разузнавателна подкрепа, аз и моите хора сме готови да я предложим съвсем, съвсем тихомълком.
— Благодаря ви, генерал Роджърс — каза Мани. — Непременно ще осведомя министър-председателя Азнар и генерал Амадори за любезното ви предложение.
Докато Мани говореше, Худ гледаше Роджърс. При споменаването на името Амадори между двамата премина нещо — бързо и неочаквано спадане на духа, което пролича както в погледите им, така и в моментното стягане на крайниците им. Изведнъж Худ се почувства като хищник, който разбира, че жертвата му е много по-хитра, издръжлива и опасна, отколкото е очаквал.
Моментът отмина бързо. Худ натисна бутона за заглушаване на разговора им.
— Майк…
— Знам — каза Роджърс, който вече беше станал. — Почвам веднага.