— Всички сме заедно в това, човече — каза той. — И всички ще бъдем добре.
Майкъл не му отговори, но Клеър си помисли, че може би просто нямаше какво повече да им каже. Той излезе от колата и останалите го последваха.
С напредването на вечерта ставаше все по-хладно. Вятърът разроши косата на Клеър и проникна през дрехите й. Кожата й настръхна от студ. Тя се загърна по-плътно в якето си и забърза след Майкъл към задната врата.
Като влязоха вътре, завариха кухнята точно такава, каквато я бяха оставили — в пълен безпорядък. Тиганите и тенджерите още бяха на печката, но поне не бяха забравили да изключат газовите котлони. Във въздуха се разнасяше тежката миризма на мазнината от бекона и трудно отстранимия мирис на грейви соса, съвсем леко разсейвани от аромата на прекипяло кафе.
Не останаха в кухнята. Майкъл ги поведе през кухненската врата към дневната.
Бишъп си беше тръгнал. Както и двамата му красиви придружители. Сега там бяха останали само Амели и Оливър, седнали сами около голямата дървена маса. Небрежно бяха струпали чиниите, купите и чашите от масата на купчина, заплашваща да рухне, за да освободят място за шахматна дъска. Клеър отбеляза мимоходом, че не я бе виждала досега в къщата; изглеждаше стара и доста използвана. Но с някаква особена красота.
Амели играеше с белите фигури. Не им обърна внимание, когато влязоха, а продължи да се взира замислено в дъската. Седналият срещу нея Оливър се облегна назад, скръсти ръце и удостои четиримата с неразгадаем поглед. Личеше си, че се чувства като у дома си, от което Клеър я доядя. Можеше само да гадае какво ли изпитва Майкъл при тази гледка. Оливър бе убил Майкъл — изтръгнал бе човешката му същност и го бе приклещил в капан, в мъглявото състояние между човешко същество и вампир. И това бе станало точно тук, на същото това място. Било е брутално, убийствено жестоко. Майкъл нито за секунда не бе забравил кой бе Оливър и на какво бе способен, колкото и да се опитваше да се прикрива.
Амели бе предложила на Майкъл шанс да избяга от капана и той се бе съгласил, макар и на цената да се превърне в истински вампир. Засега той като че ли не съжаляваше за избора си. Или поне не много.
— Не си добре дошъл тук — процеди Майкъл на Оливър, който повдигна вежди и се усмихна.
— Чакаш къщата да ме изгони ли? Продължавай да чакаш — отвърна му той. — Амели, наистина трябва да научиш домашните си любимци на по-добри маниери. В противен случай, докато се усетиш, ще започнат да драскат с нокти по килима и да ти опикават завесите.
Тя не го удостои дори с мимолетен поглед.
— Опитай се да се държиш цивилизовано — сряза го Амели. — Ти си гост в тази къща. В моята къща. — Премести една фигура върху шахматната дъска. — Седнете, всички. Не ми е приятно някой да стърчи прав наоколо.
Думите прозвучаха властно, като кралска заповед и Клеър, без да се замисля, седна на един от столовете около масата. Шейн се настани на съседния стол. Ева се поколеба, после се настани на стола, който бе най-отдалечен от Оливър.
Остана само един празен стол — този до Оливър. Майкъл обаче само поклати глава, скръсти ръце пред гърдите си и се облегна на стената.
Амели го изгледа недоволно, но не настоя повече.
— И така, вече се запознахте с господин Бишъп — смени тя темата. — И, естествено, той се е запознал с вас. Искаше ми се това да не се бе случвало, но след като вече е станало, трябва да измислим как да ви опазим от него и приближените му. — Оливър взе един от офицерите на Амели и го остави извън дъската. Тя не реагира. — В противен случай се опасявам, че ще трябва да търсим нови наематели за тази къща.
Оливър прихна от смях, но смехът му секна, когато Амели направи следващия си ход. Той пак се наведе над дъската, с недоволно изражение.
— Кой е Бишъп? — попита Майкъл.
— Точно този, за който се представя. Няма причини да лъже.
— Значи той е твой баща? — попита Клеър. Последва продължителна пауза, която дори Оливър не се осмели да наруши. Амели повдигна студените си сиви очи и ги прикова върху лицето на Клеър, докато момичето не бе обзето от неудържимо желание не само да сведе очи, но и да избяга от стаята.
— В известен смисъл, да. Или поне както ти разбираш това понятие — заговори най-после Амели. — И двете ми кръвни линии — човешката и безсмъртната — се кръстосват в него. Побързай, Оливър. Иска ми се да се прибера у дома преди залез-слънце.
Слънцето въобще не клонеше към залез, така че думите на Амели можеха да се тълкуват като някаква нейна своенравна шега. Оливър премести една пешка. Амели я взе, безгрижно.