— Всичко е наред. Някой ден ще отида там.
Разговорът се насочи към по-безопасни теми — настаняването и разопаковането на багажа, вазата, която се била счупила по време на преместването (Честно да си призная, мразех онази вещ, леля ти ни я подари за Коледа една година, спомняш ли си?), плановете на Клеър за деня. Но към края майка й изглеждаше по-спокойна, а кафето на Клеър беше безнадеждно изстинало. Както и препечената филийка.
— Клеър — поде майка й — относно преместването ти от онази къща…
— Няма да се местя — прекъсна я Клеър. — Съжалявам, мамо. Зная, че татко ще се разстрои, но приятелите ми са тук и моето място също е тук. Така че оставам.
От другия край последва кратко мълчание, сетне майка й промълви много тихо:
— Гордея се с теб.
Затвори с тихо изщракване. Клеър остана за миг с парещи в очите й сълзи, а после прошепна в слушалката:
— Обичам те.
После събра нещата си и отиде на занятия.
8
Дните минаваха и за разнообразие нямаше нови спешни случаи. Животът следваше нормалния си ритъм — поне привидно. Клеър посещаваше часовете, Ева ходеше на работа, Майкъл даваше уроци по китара — още повече че след концерта в „Комън Граундс“ имаше много повече желаещи да се обучават при него — а Шейн… Шейн безделничеше, макар според Клеър да изглеждаше, сякаш мислите му са заети с нещо.
Накрая й просветна, че той мисли за събота и за поканата. И че изобщо не желае да говори с нея за това.
— И така, какво трябва да направя? — попита тя Ева. — Имам предвид, той не може ли просто да се обади и да каже, че е болен и не може да отиде на партито или да измисли някакво друго извинение?
— Майтапиш се — сряза я Ева. — Мислиш ли, че ще се задоволят с някакво извинение? Ако получиш покана за нещо подобно, отиваш. Край на дискусията.
— Но… — Клеър, която вадеше чаши от шкафа, докато Ева изваждаше чиниите, едва не изпусна всичко. — Но това означава, че онази гадна малка куч…
— Внимавай за речника си, госпожице.
— … вещица ще го принуди да отиде с нея! — Това я вбесяваше и то не само защото Шейн толкова много се бе разстроил. А и заради това, че Шейн беше съгласен да отиде. И заради представата как Исандре плъзга бледите си тънки пръсти по гърдите му, за да усеща ударите на сърцето му.
Шейн не й бе казал нито дума за бала. Нито една, единствена дума. И тя не знаеше как да помогне.
Ева се втренчи замислено в нея за няколко секунди.
— Е, разбира се, тя не е единствената, която ще отиде — рече накрая. — Шейн няма да е съвсем сам.
— Какво?
— Майкъл също ще присъства. Разпознах поканата, когато пристигна. Макар че не съм я отваряла.
Все пак Ева имаше пълното основание да очаква, че Майкъл поне ще я покани да го придружи. Клеър, от друга страна, беше напълно изключена от събитието.
Което я изпълваше с безразсъден гняв, този път насочен към самата нея. Ти ревнуваш, осъзна девойката. Защото не искаш той да отива никъде без теб.
Толкова не й се искаше да бъде от онези смешни ревнивки, а ето че беше. И нямаше никаква представа какво да прави.
Остави чашата с кола пред Шейн, като я тръсна малко по-силно. Той вдигна поглед към нея с въпросително изражение. Ева вече се бе настанила на стола си срещу тях. Майкъл не си беше у дома, но този път на Ева явно не й пукаше. Може би й бе казал къде отива.
Хубаво е да знаеш, че поне някой споделя, помисли си Клеър.
— Какво? — попита я Шейн и отпи от питието си. — Да не би да съм забравил да благодаря? Защото ако е така — благодаря. Най-страхотната кола, която някога съм вкусвал. Сама ли я приготви? Някаква специална рецепта?
— Имаш ли планове за събота вечер? — попита тя. — Мислех, че бихме могли да отидем на кино или…
Твърде прозрачно. Шейн тутакси се усети, а Ева, която тъкмо бе лапнала пълна вилица с претоплената в микровълновата лазаня, се задави. Мълчанието се проточи. Клеър ровичкаше в чинията си, само за да се намира на работа.
— Не мога — рече Шейн накрая. — Предполагам, че знаеш защо.
— Ще ходиш на онзи бал — промърмори Клеър. — С онази… приятелка на Бишъп.
— Всъщност нямам избор.
— Сигурен ли си за това?
— Разбира се, че съм сигурен. Защо изобщо го обсъждаме?
— Защото… — Толкова силно забоде вилицата си в лазанята, че тя изскърца върху чинията. — Защото и Майкъл ще ходи. Предполагам и Ева. И какво точно се очаква аз да правя?
— Сигурно се шегуваш. Да не си се надрусала? Защото ми се стори, че току-що намекна, че искаш да присъстваш на едно страшно вампирско сборище. Което, между другото, аз не желая.