Клеър изпусна трепереща въздишка, извади пистолета от раницата и се запъти към Миърнин.
— Великолепно — промърмори Миърнин, вперил поглед в ръцете си. Стисна ги в юмруци, обърна ги, изпъна пръсти. — Не съм се чувствал толкова добре от… ами, години. Усещах скованост в ръцете, знаеше ли?
Това бе симптом, който Миърнин беше пропуснал да спомене. Клеър го записа прилежно в тетрадката си. Върху стената бе закачен часовник за обратно броене — ново допълнение към лабораторията, който бе поръчала от интернет — и червените проблясващи цифри напомняха и на двамата, че Миърнин разполагаше с максимум пет часа преди лудостта да замъгли мозъка му, когато ефектът щеше да премине.
Миърнин проследи погледа й към часовника и радостното вълнение върху лицето му помръкна. Все още приличаше на млад мъж, с изключение на очите; побиваха я тръпки като си помислеше, че той е изглеждал точно по същия начин много поколения преди тя да се роди и ще продължи да изглежда дълго след като тя бъде мъртва и погребана. Той толкова обичаше лова, бе казал Оливър. За вампирите имаше само един лов. На хора.
Миърнин й се усмихна и това бе усмивката, която я бе спечелила от самото начало — мила, нежна, подканваща я да сподели някаква прекрасна тайна.
— Благодаря за часовника, Клеър. Това е огромна помощ. Има ли аларма?
— Започва да звъни петнайсет минути преди времето да изтече — отвърна тя. — Освен това бие на всеки кръгъл час.
— Много полезно. Добре. Сега, след като мога да използвам пръстите си, какво ще правим? — Миърнин размърда подканващо гъстите си черни вежди, многозначителен жест, който от негова страна беше направо смешен. Не че не беше готин — беше — но Клеър не можеше да си представи да го намира за секси.
Зачуди се дали това би наранило чувствата му.
— Какво ще кажеш да подредим по лавиците някои от тези книги? — попита тя. Те наистина създаваха неудобство; вече на няколко пъти се бе спънала в купчините, дори когато не бързаше. Но Миърнин се нацупи.
— Разполагам само с няколко часа нормален разсъдък, Клеър. Струва ми се глупаво да ги пропилявам в подреждане.
— Добре, какво искаш да правим?
— Мисля, че сме постигнали голям напредък с последната формула — рече той. — Защо да не се опитаме да пречистим още по-добре субстанцията? Да отстраним страничните ефекти?
— Мисля, че ще е по-добре да се заемем с някои химически анализи на кръвта ти, преди да го направим.
Преди тя да успее да го спре, той отиде до масата, взе един ръждясал нож и сряза ръката си. Клеър тъкмо отвори уста, за да извика, когато той грабна чиста мензура от стойката върху масата и я подложи под бликналата струя. Раната зарасна, преди да се съберат няколко чаени лъжички.
— Има… много по-безболезнени начини да се направи това — смотолеви момичето. Миърнин й подаде мензурата. Кръвта изглеждаше по-тъмна и по-гъста от нормалната човешка кръв, но това не я изненада — той не беше много топъл. Опита се да не мисли за всички онези хора, даряващи кръвта си, но без особен успех. Дали кръвта на Шейн течеше в момента във вените на Миърнин? И как изобщо се осъществяваше това? Дали вампирите преработваха кръвта или тя просто по някакъв начин проникваше в кръвообращението им? Дали имаха значение кръвните групи? А несъвместимите резус-фактори? Ами болестите, които се разпространяваха чрез кръвта като малария, Ебола и СПИН?
Много въпроси се нуждаеха от отговор. Помисли си, че доктор Милс сигурно ще е на седмото небе от радост заради откриващите се възможности.
— Болката няма голямо значение — каза Миърнин и смъкна ръкава си върху бледата си, вече напълно заздравяла ръка, като преди това изтри няколко останали капки кръв. — Накрая се научаваш да я пренебрегваш.
Клеър се съмняваше в това, но не възрази.
— Ще занеса част от кръвта в болницата. Доктор Милс иска кръвни проби. Там разполагат с много добро оборудване и той може да ни даде подробна информация, която тук не бихме могли да получим.
Миърнин сви рамене, очевидно не се интересуваше от доктор Милс или което и да е друго човешко същество, с изключение на Клеър.
— Постъпи както желаеш — промърмори той и додаде: — Какво е оборудването?
— О, най-различно. Масспектрометри, биохимични анализатори на кръвта, сещаш се.
— Би трябвало да разполагаме с тези уреди.
— Защо?
— Как бихме могли да работим пълноценно, ако нямаме най-модерното оборудване?