Клеър примигна срещу него.
— Миърнин, но тук долу няма място. Освен това не мисля, че сегашното ти временно и незначително подобрение на силите ще ти позволи да използваш електронен микроскоп. Както и да е, съвременните учени вече не работят по този начин. Оборудването е прекалено скъпо и фино. Големите болници и университетите могат да си позволят да го купят. Ние само можем да получим разрешение за временно ползване.
Миърнин изглеждаше изненадан, сетне замислен.
— Разрешение за временно ползване? Но как можеш да направиш график на подобни изследвания, когато дори не знаеш какво търсиш, нито колко дълго време ще отнеме?
— Трябва да се научиш да правиш график на хрумванията и просветленията си. И да си търпелив.
Думите й го накараха да избухне в смях.
— Клеър, аз съм вампир. А ние не се славим с особено търпение. Твоят доктор Милс… може би не е зле да го посетим. Бих искал да се запозная с него.
— Той… навярно също би искал да се запознае с теб — каза тя бавно. Не беше сигурна как ще се отнесе Амели към идеята, но имаше чувството, че Миърнин си е втълпил, че трябва да го направи, независимо дали тя е съгласна, или не. — Може би следващият път, става ли?
Двамата погледнаха към часовника на стената.
— Да — съгласи се Миърнин. — Следващият път. А! Исках да те питам нещо. Какво си чула за Бишъп и празненството в чест на пристигането му?
— Не много. Мисля, че Майкъл и Ева ще ходят. Шейн… Шейн казва, че също трябва да присъства.
— С Исандре?
Клеър кимна. Миърнин се извърна от нея, избута с нетърпелив ентусиазъм един куп книги, после друг. Издаде неподправен вик на радост, покатери се над високата купчина томове и измъкна един, който според Клеър по нищо не се отличаваше от останалите.
Хвърли го към нея. Момичето успя да го улови, преди да я цапардоса по гърдите.
— Ох! — издаде вик на протест тя. — Не толкова силно, моля.
— Съжалявам — промърмори Миърнин, макар всъщност да не съжаляваше. Днес в него се усещаше някаква подмолна, разрушителна тъмна сила.
— Между другото, какво е това?
Миърнин се приближи до нея, взе книгата, отвори я и прелисти страниците. Спря се някъде по средата и й я подаде.
— Исандре — каза той.
Книгата беше написана на английски, но датираше от осемнайсети век и не беше много лесно да се разчете, особено имайки предвид петната върху страниците.
Тя притежаваше толкова необикновена и великолепна красота, че и дядо й, заслепен от омагьосващата гледка, я сбърка с ангел, изпратен му от Господ, за да го утеши на смъртното ложе. Съвършени очертания на изящен профил, прекрасни черни лъчисти очи, благородно извити вежди, блестяща коса като гарваново крило и деликатна уста — всички онези, зърнали някога това изумително красиво лице, се изпълваха с дълбока меланхолия и сладостен копнеж, то се запечатваше завинаги в съзнанието им. Висока и стройна, но без прекалената слабост, присъща на някои млади момичета, движенията й притежаваха онази безгрижна гъвкавост и изискана грация, напомняща за горделивото полюшване на стъблото на цвете под милувката на летния бриз.
— О! — възкликна Клеър изненадано. Това беше Исандре; той беше прав. — Тя е била…
— … прочута убийца. Помогнала е на съпруга си и братовчедите му да убият краля много скоро след смъртта на дядо й. Накрая е била обесена, но това е станало, след като е била превърната във вампир. Щастливо стечение на обстоятелствата за нея.
Книгата съдържаше ужасяващо описание на убийството на краля, както и на мнозина други. Клеър потрепери и затвори книгата.
— Защо ми показа това?
— Не искам ти да направиш това, което е сторил дядо й — да я подцениш, защото притежава ангелски лик. Исандре е разрушила много повече човешки съдби, отколкото можеш да си представиш, започвайки със своята. — Очите на Миърнин бяха тъмни и много, много сериозни. — Ако тя желае Шейн, остави я да го има. Много скоро ще се отегчи от него. Амели няма да й позволи да го убие.
— Мисля, че тя иска други неща — отбеляза Клеър.
— Аха. Секс, значи. Или нещо подобно. Исандре винаги е била малко… странна.
— Как да я спра?
Миърнин поклати бавно глава.
— Съжалявам. Не мога да ти помогна. Моето единствено предложение — което съм съвсем сигурен, че няма да ти хареса — е да го оставиш сам да се оправя с нея. Тя ще го остави жив и непокътнат, освен ако не й се противопостави.
— Прав си. Не ми харесва.
— Оплачи се на шефовете, скъпа моя. — Пристъпът му на сериозност бе преминал като облак, подгонен от слънцето. — Какво ще кажеш за партия шах?