— А какво ще кажеш да анализираме кръвта ти, защото разполагаме само с още няколко минути, преди да те прибера в твоята, ъъъ… стая?
— Килия — поправи я той. — Не се притеснявай да го кажеш. А и ти работиш прекалено много за такова младо момиче.
Работеше твърде много, помисли си отчаяно Клеър, докато той отиваше да подреди шахматната дъска, защото все някой трябваше да го прави. Миърнин определено нямаше намерение.
В четвъртък предстоящият маскен бал бе най-горещата и най-често обсъждана тема в Морганвил. Клеър нямаше как да не чуе приказките за събитието. В кафенето на университета това беше неизбежно; хората изричаха най-странните и интимни неща съвсем открито, на публично място, сякаш около тях имаше издигната някаква невидима стена. През изминалите няколко седмици Клеър се наслуша на безброй сексуални преживявания на състудентите си; очевидно беше сезонът на чифтосването, сега, когато всички навлизаха в семестъра. Момичетата оценяваха момчетата. Момчетата преценяваха момичетата. И едните и другите искаха това, което не можеха да имат или пък имаха това, което всъщност не искаха.
Но докато Клеър отпиваше от кафето си и пишеше реферата си по физика относно механиката, топлината и полетата — което нямаше нищо общо с магазините за автомобили, времето или земеделието — чу нещо, което накара химикалката й да спре рязко върху листа.
— … покана — казваше някой. Някой, който седеше зад нея. — Можеш ли да повярваш! Мили Боже, наистина получих покана! Разправят, че са били изпратени само триста покани. Наистина ще бъде нещо върховно. Мисля да се маскирам като Мария Антоанета, ти какво ще кажеш?
Явно обсъждаха маскения бал. Клеър се размърда на стола си. Но това не помогна, все още не можеше да види кой говореше.
— Ами, мисля си, че някой може наистина да я е познавал навремето — заяви дълбокомислено другото момиче. — Така че може би ще е по-добре да се маскираш като някой друг, например като Жената котка. Обзалагам се, че никой от тях не е познавал Жената котка.
— Жената котка е готино — съгласи се първото момиче. — Впитата черна кожа никога не е демоде. Ще изглеждам много яко като Жената котка.
Клеър разля кафето си, повече или по-малко нарочно, и скочи, за да вземе книжни салфетки от стойката с пластмасови чинии и чаши на бара. По обратния път погледна към двете момичета, които разговаряха.
Джина и Дженифър, вечните придружителки и приятелки на Моника. Само че този път Моника не се виждаше никъде. Интересно.
Дженифър я изгледа свирепо.
— Какво зяпаш, загубенячке?
— Абсолютно нищо — отвърна Клеър безстрастно. Не се страхуваше от тях, вече не. — Аз не бих се облякла като Жената котка. Не и с бедра като твоите.
— О, мяу.
Клеър събра книгите и кафето си и се настани на една маса близо до бара. Ева работеше. Днес изглеждаше весела и наперена, с блестящи очи, усмихната; беше се облякла в червено, което беше супер. Пак имаше готически вид, но някак си по-жизнерадостен. Все още тъгуваше за баща си — Клеър го долавяше в странните й движения, когато мислеше, че никой не я гледа — но Ева се бе съвзела и окопитила въпреки всички проблеми.
Никой не чакаше за кафе, затова тя вдигна пет пръста към колегата си — пет минути почивка, досети се Клеър, докато приятелката й сваляше престилката си, а после се провря под барплота и се плъзна на стола срещу нея.
— И така — поде тя, — чух от Били Харисън, че баща му е получил покана за този бал от Тамара. — Това е вампирката, която притежава всички онези складове в северната част и издава вестника. И той ми каза, че всички вампири в града ще отидат и ще вземат със себе си по един човек като техен… — не зная, придружител? Странно е, че ще водят хора, нали?
— Досега никога ли не се е случвало?
— Не и доколкото аз знам — поклати глава Ева. — Поразпитах наоколо, но изглежда никой не е виждал подобно нещо. Събитието ще бъде най-якият купон на годината. — Усмивката й леко помръкна. — Предполагам, че Майкъл е забравил да ми изпрати моята покана. Май ще се наложи да му напомня.
Клеър усети как стомахът й леко се присви.
— Той не те е поканил?
— Ще го направи.
— Но… балът е вдругиден, нали?
— Ще го направи — повтори Ева. — Освен това не е нужно да подготвям специален костюм или нещо подобно. Виждала ли си гардероба ми? Половината от дрехите ми са като за маскен бал. — Ева я погледна, сетне сведе глава. — А ти?
— Никой не ме е канил. — Да, горчивината в гласа й прозвуча съвсем ясно. Клеър не можа да я прикрие. — Ти знаеш с кого ще ходи Шейн.