— Вината не е негова, а на Исандре. — Ева се намръщи. — Що за име всъщност е това?
— Френско. Миърнин ми даде книга за нея — каза Клеър. — Знаех, че е опасна, но честно, тя е много по-лоша, отколкото си мислех. Може да е започнала само за да оцелее, но е била истински играч в миналото, когато политиката е означавала война.
— Ами другият тип? Франсоа? — Ева завъртя очи, докато изричаше името му, влагайки цялото си умение, за да докара френско произношение. — Той си мисли, че е по-горещ от слънцето. Той кого ще води?
— Нямам представа — сви рамене Клеър. — Но… трябва да знаеш, че това не е истински купон, където всеки води гаджето си. Това е… — Всъщност нямаше идея какво точно е. — Това е нещо друго.
— Прилича на купон, облеклото е като за купон, гаджетата са си гаджета — възрази Ева. — И аз възнамерявам да съм супер готина и да пазя Майкъл от всички нахални сметкаджийки, които само дебнат да грабнат най-новия вампир в града.
— Макар че той не е най-новият — отбеляза Клеър. — Вече не. Бишъп и свитата му са по-нови от него, поне в смисъл на най-скоро дошлите в града.
Ева се намуси.
— Да, предполагам, че си права.
Една сянка падна над масата им, но преди да вдигнат глави, нещо тупна върху масата помежду им и Клеър и Ева неволно впериха погледи в него.
Беше една от кремавите покани.
Двете погледнаха нагоре. Моника. Тя отметна съвършената си руса коса зад раменете, повдигна вежди и удостои Ева с бавна, злобна усмивка.
— Много лошо — измърка тя. — Предполагам, че в крайна сметка секси гаджето ти знае от коя страна е намазана филията на социалния му успех.
Очите на Ева се разшириха. Обърна поканата, за да я прочете, и макар да беше на обратно, Клеър видя уличаващото доказателство.
Поканена сте да присъствате на бал с маски на празника в чест на пристигането на почитаемия Бишъп, в полунощ, в залата на Съвета на старейшините, събота, дванадесети октомври.
Поканата ви е от Майкъл Глас, на когото ще бъдете на разположение, докато той не ви освободи.
Името я връхлетя като изненадваща вампирска атака. Майкъл Глас. Майкъл беше поканил Моника.
Ева не промълви нито дума. Бутна поканата обратно към Моника, стана, пъхна се под барплота и отново си завърза престилката. Клеър се взираше слисано след нея. Можеше да отгатне страданието на приятелката си по нервните й движения, но не и по лицето й. Ева го държеше внимателно извърнато настрани дори когато отиваше при машината за еспресо, за да напълни чашите. Погледът й бе забит в пода, за да прикрие болката.
Шокът на Клеър отмина, изместен от лумналия в гърдите й гняв.
— Ти си истинска кучка, знаеш ли? — процеди тя. Моника повдигна идеално оскубаните си вежди. — Не беше нужно да го правиш.
— Не е моя вината, че вие, откачалки, не можете да си задържите гаджетата. Чух, че Шейн се усуква около Исандре. Много лошо. Обзалагам се, че никога не си го вкарвала в леглото си, нали? Или почакай… може би си го направила. Защото се обзалагам, че това тутакси го е накарало да отиде право в нечие друго легло.
Няколко секунди Клеър се наслаждаваше на фантазията да цапардоса нацупените, лъскави от гланца устни на Моника с дебелия учебник по физика. Вместо това се взираше свирепо в нея, припомняйки си колко по-въздействащо беше леденото мълчание на Оливър. Накрая Моника сви рамене, взе поканата и я пъхна в джоба на коженото си яке.
— Щях да кажа „ще се видим там“, но най-вероятно няма — подхвърли тя. — Предполагам, че в събота можеш да си устроиш частно парти на Загубеняците със специални шотове от цианкалий или нещо подобно. Забавлявай се.
Присъедини се към Джина и Дженифър и трите момичета се отдалечиха, извръщайки глави. Златните, безгрижни момичета, стройни, стегнати и съвършени.
Смеещи се.
Клеър осъзна, че стиска юмруци и се насили да се отпусне и да диша дълбоко. Взе отново химикалката. Но същността на реферата й постоянно й се изплъзваше, защото пред очите й непрекъснато изплуваше картината как Моника, накипрена и блестяща, стои до Майкъл, адски доволна, че е унизила Ева. А когато успееше да я прогони, на нейно място се появяваха Исандре и Шейн, а от тази гледка я болеше още повече.
— Защо? — прошепна тя. — Майкъл, защо й причиняваш това? — Да не би да са се скарали за нещо? Изглежда Ева не мислеше така. По държанието й можеше да се съди, че новината бе дошла за нея като гръм от ясно небе.
С чувството, че прави ужасна грешка, тя натисна първия номер за бързо избиране в телефона си.
— Да, Клеър — каза Амели.
— Трябва да говоря с вас. За маскения бал. Какво става?
За няколко секунди Клеър беше сигурна, че Амели ще й затвори, но тогава вампирката отвърна: