— Да, предполагам, че трябва да поговорим за това. Ще се срещнем на горния етаж у вас. Знаеш къде.
Тя имаше предвид тайната стая.
— Кога?
— Аз, разбира се, съм на твое разположение — рече Амели. Думите бяха изречени с тон, леден като зимен ден, и абсолютно неискрен. — След час удобно ли ти е?
— Ще бъда там — отвърна Клеър. Ръцете й се тресяха — малки трептения, знак за вътрешно земетресение. — Благодаря ви.
— О, не ми благодари, дете — долетя отговорът на Амели. — Не мисля, че каквото и да кажа, би ти донесло успокоение.
Когато Клеър се прибра, къщата беше празна. За да бъде абсолютно сигурна, провери всяка стая, включително и пералното помещение в мазето. Ева все още беше на работа. Майкъл беше в музикалния магазин. Шейн… нямаше представа къде е Шейн, знаеше единствено, че не е в къщата.
Клеър натисна скрития лост в ламперията в коридора на втория етаж и панелът се отвори, разкривайки прашни стълби, отвеждащи към тайната стая. Тя затвори панела зад гърба си и пое с неохота нагоре, като с всяко изкачено стъпало се чувстваше все по-зле и все по-откъсната от света.
Най-горе стените бяха украсени с викториански лампи, обсипани със скъпоценни камъни, които пръскаха мека, приглушена светлина. Тук нямаше нито прозорци, нито врати. Само няколко прашни мебели и Амели.
И, разбира се, охранителите. Амели рядко ходеше някъде, без да я придружава поне един охранител. Този път бяха двама, притаени в ъглите. Единият кимна на Клеър. Тя беше почти на дружески начала със зловещите охранители. Страхотно. Наистина се придвижваше нагоре по социалната стълба на Морганвил.
— Госпожо — отрони девойката и остана права. Амели беше седнала, но не изглеждаше в настроение да поощри фантазия от рода на тази, че Клеър й е равна.
Беше трудно да се преценят емоциите на Амели, но Клеър беше почти сигурна, че в случая става дума за нетърпение, което може да премине в раздразнение.
— Не разполагам с много време, за да те утешавам и галя по настръхналата перушина — заговори Амели. Размърда се малко, което беше изненадващо; Амели обикновено беше много неподвижна, много овладяна.
Днес се забелязваше и друго необичайно у нея — цветът на костюма й. Пак беше класически, с красива и елегантна кройка, но беше тъмносив, много по-тъмен от цветовете, които Амели обикновено предпочиташе.
На неговия фон очите й добиваха цвета на буреносни облаци. — Свършила си много повече работа с Миърнин, отколкото очаквах. Склонна съм да ти простя нахалството, ако проумееш, че това е проява на добра воля от моя страна. Не е твое право.
— Разбирам — отвърна Клеър. — Аз само… за този маскен бал. Миърнин го нарече празненство за добре дошъл. Държа се така, сякаш балът е много важен за нещо, свързано с господин Бишъп.
Очите на Амели, които я наблюдаваха безучастно, внезапно се изостриха.
— Говорила си с Миърнин за пристигането на Бишъп?
— Ами… той ме попита какво става в града и… — Клеър млъкна, защото Амели неочаквано се изправи.
А охранителите й се придвижиха от постовете си в двата ъгъла на стаята и застанаха много близо, готови да нараняват. — Вие не ми казахте, че не бива да го правя!
— Казах ти да стоиш настрана от делата ми! — Нещо хищническо проблесна в очите й, по свой начин не по-малко плашещо от господин Бишъп. Амели явно си заповяда да се успокои. — Много добре. Бедата вече е сторена. Какво ти каза Миърнин?
— Той каза… — Клеър навлажни устните си и стрелна с поглед охранителите, извисяващи се ужасяващо близо. Амели вдигна вежда и кимна, и момичето по-скоро усети, отколкото ги видя да се отдръпват. — Той каза, че и двамата сте смятали Бишъп за мъртъв, така че се изненада да научи, че е дошъл в града. Каза, че Бишъп иска да си отмъсти. На вас.
— Какво ти каза за празненството?
— Само, че е част от някаква церемония за посрещането на Бишъп в града — отвърна Клеър. — И че няма да се биете с него, ако ви предизвика на празненството.
По устните на Амели пробягна студена усмивка.
— Миърнин познава света и политическите игри. Не, няма да се бия с него. Не и ако не съм принудена. Каза ли ти още нещо?
— Не. — Клеър призова цялата си смелост. — Исандре ще заведе Шейн. А Майкъл… току-що разбрах, че и той ще ходи на празненството и ще заведе Моника. Не Ева.
— Да не би да си въобразяваш, че ме интересува как приятелите ти уреждат любовния си живот?
— Не, просто… искам вие да ме поканите. Моля ви. Всички вампири ще заведат по някой човек. Защо вие да не заведете мен?