— Защото си права.
— Дяволски си прав… да, права съм. — Ева ритна с крак вратата на стаята си, за да я отвори, влезе и се пльосна по лице върху черната покривка на леглото. Клеър включи осветлението, което се състоеше от гирлянди с матови бели коледни лампички и една настолна лампа, чийто абажур бе увит с червен шал, за да се приглуши светлината. Ева изкрещя във възглавницата и заби юмрук в нея. Клеър се настани в ъгъла на леглото.
— Ще го убия — закани се Ева или поне така прозвуча през възглавницата. — Ще го пробода право в сърцето, ще му натикам чесън в задника и… и…
— И какво?
Майкъл стоеше на прага. Клеър скочи стреснато от леглото, а Ева се изправи, стиснала възглавницата с две ръце.
— Кога се прибра? — пожела да узнае Клеър.
— Очевидно тъкмо навреме, за да чуя плановете за погребението ми. Особено ми допадна чесъна в задника. Това е… различно.
— Хубаво, защото още не съм свършила! — вирна брадичка Ева. Плъзна се от покривката, захвърли възглавницата и се изправи пред Майкъл със скръстени ръце. — Освен това ще те пробода отвън на слънцето върху мравуняк. И ще се смея.
— Какво съм направил?
— Какво си направил? — Погледът на Ева притежаваше достатъчно сила, за да изтръгне дори сърцето на вампир право от гърдите му. — Не може да ме питаш сериозно.
Майкъл застина и Клеър си каза, че изражението в очите му олицетворява напълно значението на думата сгащен.
— Моника. Тя ти е казала.
— Ъхъ. Защо да пропусне шанса да ми натрие носа, нещастнико? И като заговорихме за това, защо точно Моника? Да не би да си загубил бас или нещо подобно? Защото това е единствената причина, която мога да измисля, поради която би ме унижил по този начин.
— Не — рече Майкъл. Погледът му се стрелна към Клеър с ясната молба да излезе. Ала тя не го направи. — Не мога да ти обясня, Ева. Просто не мога. Но не е това, което…
— Да не си посмял да ми казваш, че не е това, което изглежда! — Ева се хвърли напред, блъсна силно Майкъл право в гърдите и го изтласка от стаята си. — В момента не мога да говоря с теб. Махай се! И повече не ми се мяркай пред очите!
Затръшна вратата и я заключи. Не че ключалката щеше да свърши много работа, имайки предвид колко силен е Майкъл, помисли си Клеър. Но той едва ли щеше да започне да троши вратите в собствената си къща.
— Ева, трябва да ме изслушаш. Моля те.
Ева се тръшна отново на леглото, грабна айпода от чекмеджето, пъхна слушалките в ушите си и натисна бутона „Старт“. Клеър съвсем ясно чуваше грохота на хеви метъла.
— Ева?
Клеър отвори вратата и погледна към Майкъл.
— Не мисля, че те чува — каза му. — Ти наистина оплеска всичко, наясно си, нали? Поне на Шейн му бе заповядано да присъства. А ти си я избрал сам, нали?
— Да — съгласи се Майкъл тихо. — Аз я избрах. Но всъщност ти нямаш представа какви бяха възможностите ми за избор, така ли е?
Клеър го проследи с поглед как се отдалечава, влиза в стаята си в дъното на коридора и затваря вратата зад себе си.
Може би беше прав. Може би наистина не беше това, което изглеждаше. Не че Ева щеше да чуе. Клеър постоя още малко в коридора, заслушана в студената и смразяваща тишина, сетне поклати глава и слезе долу. Хотдогът с чили няма същия вкус, когато го ядеш сам.
Шейн се прибра чак след като се бе стъмнило и още в мига, в който го зърна, Клеър разбра, че нещо не е наред. Той изглеждаше… разсеян. Различен. И едва я забеляза, докато прекосяваше дневната на път за кухнята. Тя се бе свила на дивана, подчертаваше пасаж в учебника по английски и за хиляден път се питаше защо някой си мислеше, че е много важно да знаеш кои са сестрите Бронте, като в същото време поставяше личен рекорд по правене на много работи наведнъж, тъй като следеше с едно око и готварското шоу по кабелната телевизия.
— Хей — викна тя след него. — Оставих ти от чилито!
Той не отговори. Клеър сложи капачката на маркера и се приближи до кухненската врата. Не я отвори, но се спря и се заслуша. Шейн не вдигаше обичайните шумове с вадене на чинии и дрънкане на прибори, характерни за яко изгладнял тип; всъщност, не вдигаше никакъв шум.
Клеър се зачуди дали да се върне към урока, когато го чу да отваря задната врата на къщата. Долетяха гласове, тихи и приглушени. Тя открехна леко кухненската врата и се заслуша по-напрегнато.