— Трябва да си доволен, че не се обаждам в полицията — казваше Шейн. — Върви си, човече.
— Не мога. Трябва да поговоря с нея.
— Няма да се приближаваш до нито едно от момичетата, ясен ли съм?
— Няма да нараня никого!
Тя познаваше този глас или мислеше, че го познава. Но това не можеше да е истина, просто не можеше. Шейн не би могъл да говори с Джейсън, брата на Ева, особено при задната врата. Сигурно си въобразяваше разни неща. Може би беше някой друг, някой, който звучеше като Джейсън Росър…
Клеър отвори вратата още малко, за да може да погледне.
Наистина беше Джейсън. Нямаше съмнение в това. Дори носеше същите евтини и мръсни дънки и кожено яке. Косата му беше провиснала и още по-мазна от последния път, когато го бе видяла. Изглеждаше блед и болен.
— Хайде, човече — рече, — само ми позволи да говоря с Клеър. Ако продължиш да ме държиш тук, навън в тъмното, някой ще ме хапне за вечеря.
— Радвам се.
Джейсън протегна ръка, за да попречи на Шейн да затвори вратата.
— Моля те, човече, наистина те моля.
Шейн се поколеба. Клеър не можеше да си представи защо. Джейсън преследваше Ева; той бе убил — или поне заяви, че е убил — невинни момичета, защото погрешно бе решил, че така ще накара вампирите да го вземат на служба при тях. Беше намушкал Шейн в корема.
Шейн пръв замахна с онази бейзболна бухалка, обади се строгият глас на съвестта й. Клеър му заповяда да млъкне. Джейсън бе предизвикал онова сбиване, той бе провокирал Шейн и само бързото пристигане на линейката бе спасило живота на Шейн.
Обаче в момента Джейсън не приличаше на откачен убиец. Приличаше на полуумряло от глад, изплашено хлапе наркоманче, почти изперкало от ужас. И отчаяно.
Клеър влезе в кухнята. Лицето на Джейсън светна.
— Клеър! Клеър, кажи му… кажи му, че всичко е наред. Обещавам, че няма да нараня никого. Кажи му, че може да ме пусне, за да поговоря с теб.
— Всичко е наред — рече Клеър. — Но той вече го знае.
Шейн кимна. Бутна Джейсън назад и го изтласка от задната веранда. Джейсън се препъна в една тухла и падна по задник на земята. Метна кръвнишки поглед на Шейн и се претърколи бавно, за да се изправи на крака.
— Клеър, трябва да ти предам нещо. От Оливър.
— Оливър няма какво да каже, което ние бихме желали да чуем, човече. Особено от теб.
— Сигурен ли си?
Шейн се ухили.
— Съвсем сигурен. Късмет с оцеляването там в тъмното.
Шейн започна да затваря вратата. Почти я бе хлопнал, когато Джейсън изтърси:
— Бишъп е поставил капан. Ние можем да ви кажем къде и кога.
Клеър сложи ръка на рамото на Шейн и той задържа вратата отворена — само една малка пролука.
— За какво говориш?
— Пусни ме да вляза и ще ти кажа. — Джейсън изглеждаше достатъчно отчаян, готов да се вкопчи във вратата. — Моля те, Клеър. Кълна се, честна дума.
— Не — отсече тя. — Ако Оливър има да каже нещо, ще говоря с него, не с теб.
В тъмните очи на Джейсън проблесна възмущение, все едно някой бе налял масло в огън и той се изпъна и пъхна ръце в джобовете си.
— Да? Така ли ще го играеш?
— Няма да играя нищо — каза Клеър.
— Мисля, че го правиш. Значи все пак ще трябва да го направим по трудния начин. — Джейсън се хвърли към вратата с такава сила, че събори Шейн назад, а Клеър изгуби равновесие и се стовари по гръб върху кухненския под. Докато се обръщаше настрани, за да стане, усети как ръката на Джейсън я сграбчи здраво и болезнено за косата. Той я дръпна и я повлече навън в нощта. Тя крещеше и се съпротивляваше, но той имаше богат опит в принуждаването на момичета да правят това, което желаеше.
А и тя спря да се бори, когато Джейсън опря дулото на пистолет в главата й.
— Добре — изсъска в ухото й и въпреки бушуващия в гърдите й гняв, тя си помисли, че дъхът му е толкова отвратителен, че зловонието му можеше да отрови всичко наоколо. — По-кротко, няма да те нараня. Говорех сериозно. Трябва да ме изслушаш.
Шейн ги беше последвал отвън, движеше се бавно, без да откъсва поглед от Джейсън. И от пистолета.
— Пусни я.
Джейсън се изсмя и я повлече към алеята, където бе спряла голяма черна кола със запален двигател. Шейн ги последва от безопасно разстояние. Недей, изпрати му безмълвно послание Клеър. Беше свидетел как по-рано Джейсън едва не уби Шейн. Нямаше да понесе да види как се случва отново. Аз ще съм добре.
Джейсън отвори шофьорската врата, бутна я вътре и влезе след нея. Тя тутакси се хвърли към другата врата.
Заключена.
Джейсън затръшна вратата и завъртя стартера. Стисна по-силно косата на Клеър.