— Стой мирна!
Нещо тежко падна върху покрива на колата, който хлътна почти до главите им. Клеър и Джейсън се наведоха, а тя изписка при мисълта, че паниката може да го накара да натисне спусъка.
Слава Богу, страхът й се оказа напразен.
Един юмрук проби покрива, сграбчи назъбения му край и го издърпа назад като капак на консервна кутия. Лицето, което се надвеси през отвора, беше на Майкъл.
Не… не беше Майкъл. Беше вампирът Майкъл. С оголени кучешки зъби, с кървавочервени очи.
Майкъл беше бесен. И ужасяващ.
Нахлу през отвора като лунен лъч, сграбчи ръката на Джейсън, която държеше пистолета и отклони дулото от Клеър, все едно че беше играчка. Лесно чуплива. Джейсън изкрещя. Пистолетът гръмна, а Клеър трепна, закри главата си и се опита да се свие на топка в ъгъла. Колата се разтресе, когато Майкъл изхвърли Джейсън навън направо през отвора на покрива. Братът на Ева крещя по целия път нагоре и по целия път надолу. Тупна на земята с глух удар и се претърколи.
Майкъл изскочи през отвора на покрива и на светлината на фаровете се приземи леко върху краката си. Отправи се към мястото, където Джейсън пълзеше, опитвайки се да избяга. Джейсън се претърколи. Все още стискаше пистолета.
Простреля Майкъл шест пъти почти от упор. Клеър потреперваше при всеки изстрел.
Не и Майкъл.
Стигна до Джейсън, изтръгна пистолета, строши го на две и го хвърли в боклукчийската кофа отстрани на къщата. Джейсън изглеждаше шокиран, после примирен, когато Майкъл се пресегна надолу и го сграбчи за яката на коженото му яке.
Шейн промуши ръка през разкъсания покрив, отвори вратата на колата и сграбчи Клеър. Измъкна я навън и й помогна да се изправи на крака.
— Добре ли си? — Гласът му трепереше и той явно бе обезумял от страх, защото ръцете му шареха по цялото й тяло. Търси рани от куршум, досети се тя. — Клеър, кажи нещо!
— Спри го — прошепна момичето и погледът й се плъзна покрай него към Майкъл. — Не му позволявай да го направи.
Защото Майкъл се канеше да ухапе Джейсън, а щом веднъж го направеше, повече нямаше връщане назад. Шейн й хвърли поглед, който навярно означаваше, че напълно е откачила, но тя се насили да остане неподвижна и спокойна, въпреки че вътрешностите й се преобръщаха от страх.
— Шейн — заговори тя, като с все сили се опита да наподоби студения авторитет на Амели. — Спри го.
Клеър видя, че реалността на ставащото най-сетне достигна съзнанието на Шейн, той кимна и се обърна към Майкъл, който не изглеждаше в настроение да се остави да бъде убеден да се откаже от плячката си.
Но на Шейн не му се наложи да опитва, защото Майкъл вдигна глава и видя Ева да стои на вратата, притиснала ръце към устата си, с разширени от ужас тъмни очи, докато гаджето й се канеше да изсмуче кръвта на малкия й брат.
Майкъл го пусна. Джейсън, скимтейки, се свлече на земята и се опита да изпълзи настрани.
Майкъл сложи крак върху гърба на нещастника и го прикова на място.
— Не — процеди той с нисък и много, много заплашителен глас. — Няма да се измъкнеш толкова лесно. Опит за отвличане, нападение със смъртоносно оръжие и опит за убийство на вампир? Свършен си, човече. Всичко е под контрол, освен писъците ти.
— Задник скапан! — изкрещя Джейсън. — Аз работя за Оливър! И с пръст не можеш да ме пипнеш!
Издърпа нагоре ръкава на якето си и върху китката му блесна сребърна гривна.
В отговор Майкъл натисна още по-силно крака си върху гърба на Джейсън.
— Тогава двамата с Оливър ще трябва да си поговорим за това защо изпраща някакъв малък червей в дома ми, за да ме застреля — рече той. — Мисля, че това няма много да ти хареса. Защото съм напълно сигурен, че Оливър не ти е поръчал да направиш подобно нещо.
— Майкъл — обади се Шейн. Беше предупреждение и когато Клеър се обърна, разбра защо — приближаваше се друга кола, полицейска с включени светлини. Спря на алеята, блокирайки колата на Джейсън със зейналия покрив, и Ричард Морел слезе откъм страната на шофьора с пушка в ръка. С него бяха инспекторите Джо Хес и Травис Лоу и всеки от тях стискаше пистолет.
Клеър никога не бе виждала тримата да изглеждат толкова мрачни, но се зарадва на появата им. Поне това означаваше, че някой най-после ще сложи край на лудостта на Джейсън. Майкъл беше прав; краят нямаше да е добър за хлапака, но…
Ричард Морел опря пушката на рамото си. Беше я насочил към Майкъл. Другите двама мъже също заеха стрелкови позиции.
Клеър ахна.
— Отстрани се — нареди инспектор Хес на Шейн и кимна рязко. Шейн не се възпротиви. Вдигна ръце и отстъпи. Майкъл се извърна, видя двамата полицаи, насочили оръжията си към него и се намръщи.