— Пусни го, Майкъл — рече Травис Лоу. — Да не усложняваме нещата.
— Какво става?
— Всяко нещо с времето си. Пусни хлапето.
Майкъл свали крака си. Джейсън се изправи и хукна да бяга; Ричард Морел въздъхна, подаде пушката на Джо Хес и се спусна след него. Колкото и да беше бърз Джейсън, Ричард беше по-бърз. Сграбчи го, преди да е пробягал половината път до оградата. Събори го по гръб, с груба сръчност закопча белезниците на ръцете му, изправи го и повлече към мястото, където другите двама полицаи продължаваха да държат Майкъл на мушка.
— Какво става? — повтори Майкъл. — Той се опита да отвлече Клеър, а вие нападате мен. Защо?
— Да кажем, че те спасяваме от самия теб — отвърна инспектор Хес. — Добре ли си? Успокои ли се?
Майкъл кимна. Хес свали пистолета, а Травис Лоу го последва. Ричард Морел напъха Джейсън на задната седалка на полицейската кола.
— Получихме сигнал — продължи Хес, — че си побеснял и се опитваш да убиеш приятелите си. Но след като с очите си виждам, че всички са тук и са добре, предполагам, че проблемът е малкият Джейсън.
Ричард се върна, като бършеше ръцете си с носна кърпа. Беше ясно, че и на него никак не му беше приятно да докосва Джейсън.
— Той насила ли проникна в къщата?
— Не — поклати глава Шейн. — Насочи пистолет срещу нас и извлече Клеър през задната врата. Опитваше се да потегли с нея в колата. Майкъл го спря.
Майкъл, осъзна Клеър, след като сърцето й възстанови нормалния си ритъм, също така беше прострелян шест пъти в гърдите почти от упор. Върху широката му бяла риза се чернееха дупки, достатъчно доказателство за това, а около всяка от тях имаше тънка червена ивица. Тя си припомни как Миърнин сряза нехайно ръката си с нож, разкъсвайки вените и артериите си, само за да се сдобие с кръвна проба.
Не можеше да е сигурна, но й се струваше, че под ризата върху гърдите на Майкъл нямаше белези, а и той не се държеше като някой, прострелян с шест куршума. Нито пък като някой, изпаднал в шок.
Леле.
— Какво искаше той? — попита инспектор Хес. — Каза ли ви?
— Каза, че искал да говори с мен — осведоми го Клеър, което в голямата си част беше истина, а тя нямаше намерение да въвлича и Оливър. И без това бъркотията беше достатъчна. — Мисля, че наистина го искаше. Не смятам… не смятам, че искаше да ме нарани.
Този път.
Шейн се взираше в нея, сякаш й бе поникнала втора глава, при това със сериозно увреден мозък.
— Това е Джейсън. Разбира се, че искаше да те нарани! Нима опряното дуло на пистолета в главата ти не е достатъчно доказателство?
Разбира се, той беше прав, но… тя бе видяла погледа в очите на Джейсън и в него липсваше хищническия блясък, който бе зърнала преди, докато хлапакът играеше малките си садистични игри. Този път в погледа му се четеше неподправено отчаяние. Не можеше да го обясни, но Клеър вярваше на Джейсън.
Този път.
Шейн все още я гледаше намръщено. Както и Майкъл.
— Добре ли си? — попита Шейн и ръцете му я обгърнаха. Топлото му тяло се притисна към нейното и тя чак сега осъзна колко й е студено. Трепереше, а коленете й се огъваха. Бих могла да припадна, помисли си девойката. И той ще ме хване.
Но тя остана на крака, отдръпна се леко назад и надникна в очите му.
— Добре съм — промълви и го целуна. — Всичко е наред.
9
Ева не каза нито дума, но позволи на Майкъл да я отведе обратно вътре, след като полицаите си заминаха; тя погледна само веднъж към брат си, когото откараха с белезници, но това бе достатъчно. След шока от смъртта на баща й и неприятностите с Майкъл, Клеър смяташе, че Ева е емоционално изцедена.
По мълчаливо съгласие никой не се отправи към леглото. Не вечеряха. Четиримата се сбутаха на дивана, благодарни за топлината и компанията и си пуснаха филм. Филм на ужасите, както се оказа, но Клеър беше доволна, за разнообразие, да се вживее в нечии чужди проблеми. Да си преследван в град, пълен със зомбита, в някои отношения може и да имаше предимства — поне знаеш от кого да бягаш и при кого да търсиш спасение. Тя бе отпуснала глава на гърдите на Шейн, заслушана повече в равномерните удари на сърцето му, отколкото в бръщолевенето на героите. Пръстите му галеха бавно косата й, прогонваха страха и напрежението.
Ева и Майкъл не се бяха сгушили един в друг, но след известно време той я обгърна с ръка и я притегли по-близо, а тя не се възпротиви.
Когато по-късно след имената на участниците върху екрана се появи менюто на диска, всички бяха дълбоко заспали, а тревогите бяха много, много далеч.