— Вечерята е готова.
Майкъл отвори уста и изръмжа. Оголи кучешките си зъби, обърна се и прикова поглед в Клеър.
— О, мамка му! — изруга Шейн и сграбчи ръката на Клеър. — В кухнята!
Двамата хукнаха натам. Шейн избута масата пред люлеещата се врата, макар че едва ли щеше да им осигури голяма защита и двамата отстъпиха към задната врата.
Клеър отвори хладилника и извади от най-долния рафт последните две запечатани бутилки на Майкъл. Трябва да кажа на Майкъл да се зареди с повече, отбеляза наум момичето. И това ако не беше странно. Да ти свършат запасите от кръв да е нещо нормално, сякаш са кока–кола или масло.
Бръщолевеше безсмислици наум. При все това се чувстваше странно спокойна.
Майкъл нахлу в кухнята и се насочи право към тях.
Клеър пристъпи насреща му и му протегна едната бутилка с думите:
— Ти не си един от тях. Ти си един от нас. Един от нас и ние те обичаме.
— Клеър… — промълви Шейн измъчено, но не помръдна. Може би разбираше, че това ще прецака всичко.
Майкъл спря. Очите му все още изпускаха червени пламъци, но изглежда я виждаше.
И червеното малко помръкна.
Тя му даде бутилката.
— Изпий това. Ще се почувстваш по-добре — настоя. — Повярвай ми, Майкъл. Моля те.
Той се взираше в очите й.
И този път тя беше тази, която го предизвика. Виж ме. Осъзнай какво правиш.
Изтласкай я от съзнанието си.
Очите му лумнаха в бяло. Той сграбчи бутилката от ръката й, отвори с пукот капачката, наклони бутилката и изгълта съдържанието й на един дъх.
Не отклони поглед.
Нито тя.
Очите му станаха сини и той отпусна бутилката. От гърдите му се изтръгна ужасено стенание. Малка червена струйка кръв потече от устата му и той я избърса с трепереща ръка.
— Всичко е наред — успокои го Клеър. — Тя е превзела съзнанието ти. Може да го направи. Тя…
Шейн го нямаше. Докато цялото й внимание бе съсредоточено върху Майкъл, той просто… бе изчезнал.
Кухненската врата продължаваше да се люлее.
Следващият път за нея ще е по-лесно, беше й казал Шейн.
Клеър се запъти към дневната. Майкъл се опита да я спре, но изглеждаше слаб. Болен. Тя си припомни колко разтърсен се бе чувствал Шейн.
Защо не мен? Защо тя не контролира мен?
Може би не можеше.
Шейн седеше на дивана до Исандре и ризата му бе разкопчана. Исандре плъзгаше ръка нагоре и надолу по гърдите му, рисувайки невидими линии и докато Клеър гледаше, вампирката започна да хапе леко шията на гаджето й. Като на шега, сякаш не искаше да смуче кръв, а само да го подразни. Малки ухапвания. Облизвания.
Лицето на Шейн бе безизразно и застинало, ала очите му бяха като две езера на страха. Той не иска това, осъзна Клеър. Тя го манипулира.
Клеър метна втората бутилка с кръв към Исандре. Ръката на вампирката се стрелна с невероятна скорост и я улови във въздуха, преди да се удари в главата й.
— Ако си гладна, яж — процеди Клеър. — И си махни лапите от гаджето ми.
Очите на Исандре се присвиха. Клеър усети как нещо облъхва съзнанието й, но усещането беше като да проникваш през паяжина, която се къса без усилие.
Исандре отвори с палец капачката на бутилката, помириса я и се намръщи отвратено.
— Не бъди такава егоистка. Шейн е на мое разположение. Така пише в поканата.
— Той ще е на твое разположение утре. Не днес.
— Колко очарователно. Твърде си млада за адвокат. — Исандре отпи от бутилката, задави се и поклати глава. — Не мога да проумея защо вашите вампири се подлагат на подобно унижение. Това е гранясало. Отврат, която не става за пиене. Разкарай това оттук! — Запрати бутилката обратно към Клеър, която нямаше друг избор, освен да се опита да я улови; стори го, но студената, лепкава течност се разля по лицето и врата й. — Очите на Исандре помътняха, гневни и жестоки. — И се почисти. Ти си също толкова безполезна, както почерпката, която предлагаш.
— Махай се — изрече Клеър. Усети как силата на къщата се надига като буря около нея. Нахлува в студеното мълчание, пукаща от енергия. — Махай се от къщата. Веднага!
Силата избухна през краката й, болезнено и разтърсващо. Стовари се върху Исандре и Франсоа като невидима мълния. Събори ги ничком, сграбчи ги за глезените и ги повлече към входната врата, която се разтвори с трясък, преди да я достигнат.
Исандре пищеше и дращеше с нокти по пода, но напразно. В този момент къщата не взимаше никакви затворници. Тя ги изхвърляше навън, на слънцето. Франсоа и Исандре се олюляха на краката си, покриха главите си и хукнаха към колата си.
Клеър застана на прага, цялата оплискана със студена кръв и изкрещя: